Има най-малко 4 начина да определите кога е време да смените маслото на двигателя. В сервизната книжка, както и в друга литература за автомобила, препоръките за смяна на маслото са прости – сменете маслото, например след 15 хиляди км. Но винаги ли е необходимо това?
Има поне четири метода за определяне, че маслото е достигнало своя край и трябва да бъде сменено.
Смяна на маслото по календар
Всъщност изискването за смяна на маслото поне един път в годината, ако пробегът е под 15 хиляди километра, също го има в сервизната книжка, но малко хора си спомнят за това. Тоест, дори при пробег от само няколко хиляди километра годишно, маслото все пак остарява.
Може да го се съхранява с години без загуба на качество само в затворена кутия, но веднага щом попадне в двигателя, започва процесът на ускорено окисляване.
В края на краищата то е обект на нагряване и охлаждане, а повърхността на контакта му с въздуха или по-скоро с агресивните картерни газове е много голяма.
В крайна сметка маслото покрива всички вътрешни повърхности на блока и главата, както и всички движещи се части, казват от Авто Блиц.
Режим на експлоатация!
Повечето инструкции също съдържат фраза за необходимостта от смяна на маслото на всеки шест месеца при работа при тежки работни условия. Ще говорим за това какви са трудни условия по-долу. И ще спорим с това изискване.
Някои хора държат автомобилите си изключително заради пътувания до природата. Пробегът, въпреки трудния път, е малък и затова маслото може да се сменя веднъж годишно.
Дори след като сте карали две хиляди километра за шест месеца при трудни условия, не трябва да бързате да сменяте маслото, ако пробегът през следващите шест месеца също е планиран да бъде кратък.
По пробег
И така, трябва ли двигателното масло да се сменя на всеки 15 000 или дори 10 000 км за някои китайски автомобили и Toyota ? Да, но само ако условията на работа на автомобила са близки до идеалните. А това означава рядко стартиране на двигателя и след това дълги пътувания по празни селски равни пътища със скорост, която не надвишава правилата за движение.
Но в действителност почти всички ние управляваме автомобили в трудни условия, които включват:
– пътища без твърда настилка;
– често стартиране на двигателя, особено в студено време, и след това кратки пътувания;
– задръствания;
– тежки товари и теглене на ремарке;
– шофиране със скорост над 120 км/ч;
– планински пътища;
– дългосрочна работа при минимални обороти на празен ход;
– често използване на старт-стоп функция.
В такива случаи инструкциите изискват намаляване на пробега от смяната до смяната на маслото наполовина. Погледнете японските автомобили, докарани у нас.
Ако има документи за поддръжка на автомобила, те показват, че по време на гаранционния период собственикът е сменил маслото според заводските разпоредби, а след това на всеки 5000 км.
Японците обичат колите и с честите смени на маслото се стремят да гарантират тяхната надеждност.
Смяна на масло по работни часове.
Следващият начин за определяне на периода между смяната на маслото е да се изчислят часовете на двигателя. Методът е особено подходящ за автомобили, които седят дълго време с работещи двигатели. Това са таксита, автомобили с лични шофьори, автомобили, които се ползват в студен климат и използват стоп-старт много и често.
Много съвременни автомобили имат брояч на работните часове на двигателя; грижовните собственици инсталират такива устройства на някои автомобили сами, докато други просто изчисляват работните часове на двигателя въз основа на средната скорост и пробега, въпреки че този метод е по-малко точен. Е, дори най-скъпото, наистина синтетично масло не може да запази свойствата си след работа повече от 300 часа.
Смяна на маслото според състоянието му
Този метод понякога е за предпочитане пред всички останали – както при старите автомобили, така и при наскоро закупени автомобили, които все още не са проучени от собствениците си.
Нивото и визуалното състояние на маслото трябва да се проверяват поне веднъж на всеки хиляда или хиляда и петстотин километра.
Признак, че маслото е загубило свойствата си, е рязкото увеличаване на отпадъците – през първите няколко хиляди километра нивото на маслото стои неподвижно или постепенно намалява а след това започва рязко да пада. Това е доказателство, че или маслото е изчерпало експлоатационния си живот (или може би е било с ниско качество), или е престанало да се справя с натоварванията, изпитвани от двигателя. Във всеки случай е необходима подмяна.
След това трябва да оцените маслото по прозрачност, цвят и мирис. Маслото върху измервателната пръчка на бензинов двигател не трябва да е напълно черно. Отметките по измервателната пръчка трябва да се виждат през кафявото масло.
Маслото не трябва да мирише на изгоряло – това е доказателство за силно прегряване. Капка равномерно загрято масло не трябва да се търкаля прекалено бързо по измервателната пръчка. Тестът с падането върху лист хартия може да помогне само, ако сте усвоили тази процедура и следите промяната на картината във времето всеки път, когато проверявате нивото на маслото.
Но дори проба, взета веднъж върху лист хартия, не трябва да съдържа частици сажди или метален блясък.
Капката масло върху щеката не трябва да е напълно непрозрачна.
Вискозитетът на маслото може да бъде много приблизително оценен, както следва: капката върху извадената щека трябва да замръзне, да се събере, да се задържи няколко секунди и след това да падне. Това означава, че вискозитетът е нормален.
Правете този тест всеки път, когато проверявате нивото на маслото.
