Колко пъти сте изпадали в ситуация, в която след обилно хранене си мислите: „Не мога да ям повече“, а няколко минути по-късно с ентусиазъм приемате десерта? Изглежда, че винаги има мистериозно допълнително място за нещо сладко, независимо колко сме сити.
Представете си: току-що сте приключили с обилен обяд. Беше перфектно – вкусна супа, основно ястие, кремообразни сосове, хрупкави гарнитури… не можеш да изядеш повече. И тогава идва десертът. И колкото и да е странно, изведнъж имате място за повече. Как е възможно това?
Не, не е илюзия. Всъщност науката има отговор на този мистериозен „втори стомах“, който се активира веднага щом видим нещо сладко. Това явление се нарича „сензорно-специфично засищане“, което означава, че засищането от един вид храна не се обобщава автоматично за всички останали видове вкусове. След обилно и солено хранене тялото ни жадува за промяна – и точно тук идва десертът.
Връзка с емоциите
Освен това захарта активира центъра на удоволствието в мозъка, стимулирайки секрецията на допамин, хормона на щастието. Това означава, че десертът е не само физическо удоволствие, но и емоционален завършек на храненето, ритуал, който допълва гастрономическото изживяване.
Има и еволюционна логика: нашите предци рядко са срещали висококалорични лакомства като мед или плодове, така че тялото е развило рефлекс винаги да намира малко допълнителна възможност за нещо сладко. С други думи, ние не сме виновни, че харесваме торта след вечеря – така е замислила природата.
Следващият път, когато посегнете към десерта, въпреки че току-що сте се заклели, че вече не можете да дишате, знайте, че това не е слабост на характера. Това е чиста биология – и още една причина да се насладите на всяка хапка без чувство за вина.
