Ново изследване разкрива защо жените са склонни да запазват когнитивните си способности по-дълго от мъжете. Изследователите се надяват, че техните открития могат да помогнат за подмладяване на стареещия мозък.
Резултатите от проучването на Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Мъжете имат X и Y хромозома, а жените имат две X хромозоми. Учените отдавна са отхвърлили една от женските X хромозоми като до голяма степен неактивна, изпълняваща практически никаква функция.
Ново изследване показва, че тази латентна хромозома всъщност се събужда по-късно в живота и включва гени, които поддържат здравето на мозъка, което може да е причината жените да запазват когнитивните си способности по-дълго от мъжете.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско са открили, че когато женски генетично модифицирани мишки достигнат възраст, равна на около 65 човешки години, тяхната „тиха“ Х хромозома започва да експресира гени, които укрепват мозъчните връзки и подобряват когнитивните способности.
„С типичното стареене мозъците на жените изглеждат по-млади, с по-малко когнитивни дефицити, отколкото на мъжете“, казва д-р Дена Дубал, професор по неврология в Калифорнийския университет в Сан Франциско. „Тези резултати предполагат, че тихата Х хромозома при жените всъщност се събужда късно в живота, което вероятно помага за забавяне на когнитивния упадък.“
Екипът на Дубал измерва генната експресия в хипокампуса, мозъчна структура, отговорна за ученето и паметта.
Изследователите бяха зашеметени да открият, че неактивната X хромозома експресира около 20 гена в няколко типа хипокампални клетки. Много от гените участват в развитието на мозъка и умствената изостаналост.
„Стареенето събуди спящия X“, каза Дубал.
„Веднага си помислихме, че това може да обясни как женският мозък остава издръжлив по време на типичното стареене, тъй като мъжете нямат тази допълнителна X хромозома“, добави Маргарет Гадек, аспирант в Калифорнийския университет в Сан Франциско и първият автор на статията.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско подозират, че PLP1 може да е ключът. Генът кодира първичния миелинов протеин, който изолира нервните влакна в мозъка и гръбначния мозък.
Старите женски мишки имат повече PLP1 в хипокампуса, отколкото старите мъжки мишки. Когато екипът изкуствено експресира PLP1 в хипокампуса и на двата пола, мишките се представят по-добре при тестове за учене и памет.
