„Единственият паралел на това предложение беше с XIX в., Дивия запад, когато наистина пощенските станции в малките градове в пустинята с хората със сомбреро и пистолети на кръста са доминирали като хранителни магазини на едно място, но съвременен пример или пък от Европа не съм чувал.“
Това коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика в предаването „Тази събота“ по повод предложението за държавни магазини в пощите.
Икономистът е скептичен за реализирането на идеята. Работното време на пощенските клонове, превръщането им в магазини и липсата на квалифициран персонал са само част от проблемите.
„Първо пощите трябва да се оборудват и да отговорят на всички държавни стандарти, трябва да се наемат хора, а в малките населени места по-скоро няма хора, които могат да вършат тази работа. Там магазините по-скоро са на малки еднолични търговци, които надали ще зарежат собствения си магазин, за да работят в държавния, а в по-големите населени места ще трябва да се конкурират директно с търговските вериги. Това би означавало, че държавните магазини ще трябва да дават доста високи заплати. Въпросът със снабдяването остава отворен, защото един частен магазин може да сключи договор с който си поиска, но това ще е държавна структура, която трябва да провежда обществени поръчки“, посочи Николов, пишат от бтвновините.бг.
По думите му не е възможно държавните магазини да се издържат с 10% надценка на стоките, както е предвидено.
„През нашите данъци ние трябва да финансираме тези евтини в големи кавички магазини, колко са евтини ще видим, ако изобщо се материализира идеята. Няма да ни излиза по-евтино. Ще излезе по-евтино за крайния потребител, който вижда единствено цената в държавния магазин и казва „ха, тук ми е по-евтино“, но той няма да схване, че държавата му е бръкнала един път в джоба, взела му е пари за данък, съдът ги е превъртял през бюджета и те са се върнали обратно в магазина“, каза още икономистът.
Според Адриан Николов не можем да бъдем сигурни и в лоялността на държавните магазини.
„Може би най-циничният прочит беше, че чрез тефтери на вересия ще се купуват политическо влияние през тези магазини. По-скоро настъпва някаква форма на икономически популизъм – създаде се един казус с възприетите високи цени на храните, проведоха се бойкоти и протести и в отговор дойдоха двата закона – за надценките и задължително присъствие на български стоки и за държавните магазини. Когато тези два закона бяха внесени, магически спряха протестите“, добави той.
Икономистът определи като недобро и предложението държавата да регулира цените на 22 стоки с надценка до 20%, тъй като според него това ще доведе до оскъпяване
По думите му решението е да бъде направен анализ на няколко сегмента от пазара, където има видими проблеми с цените като яйцата, маслото, млечните продукти и да се предприемат мерки.
