Всяка работна среда крие своите предизвикателства – не само професионални, но и морални. Истинският тест за човешките и етични стандарти обикновено идва неочаквано – в моментите, в които се изправим пред дилема: да премълчим ли нещо, което сме научили, или да реагираме? Именно с такъв случай се сблъсква Евгения – 37-годишна жена, която работи в корпоративен офис с екип от около 20 души.
Случайно подслушан разговор… и неочаквана изповед
Всичко започва съвсем банално – по време на обедната почивка Евгения решава да остане малко по-дълго в общата стая за персонала. По съвпадение, там е и нейна колежка, която, мислейки, че е сама, започва да води личен разговор по телефона. В него разказва с известна доза самодоволство как „от време на време симулира прилошаване“, когато иска да си тръгне по-рано от работа. По думите ѝ това се случвало основно в присъствието на мениджъра на екипа, който я съжалявал и веднага ѝ разрешавал да си тръгне. Уточнява дори, че у дома репетирала пред огледалото, за да може реакциите ѝ да изглеждат възможно най-автентични.
Кога „безобидната хитрост“ се превръща в нарушение на етиката?
На пръв поглед това може да изглежда като лична постъпка, която не вреди пряко на околните. Но истината е, че подобно поведение рефлектира върху целия екип – нарушава усещането за справедливост, подкопава доверието в мениджърския екип и създава атмосфера, в която се насърчава симулацията вместо професионализма.
Евгения изпитва колебание. От една страна, не е нейна работа да следи чуждото поведение, а и няма конкретни доказателства – само подслушан разговор. От друга страна – какво казва мълчанието в такава ситуация? Дали то не е знак за пасивно съгласие с подобен подход?
Какво е редно да се направи?
Тук няма универсално правилен отговор. Решението зависи от много фактори: каква е културата в екипа, какво е нивото на доверие между колегите, какви са отношенията с прекия ръководител, и най-вече – как самият човек гледа на работната етика.
Възможни подходи:
1. Разговор насаме с колежката
Това е най-малко конфронтационният вариант. Ако между вас има нормална комуникация, можеш спокойно и без обвинения да ѝ кажеш, че си чула разговора, че това те е смутило и че не искаш да си създаваш грешна представа за нея. Така ѝ даваш шанс да се поправи, без да бъде изложена пред ръководството.
2. Писмен сигнал до ръководството или HR, ако поведението се повтаря
Ако ситуацията се задълбочи и стане системна, може да се наложи формална реакция. Много компании позволяват анонимни сигнали при нарушения на етичния кодекс. Все пак, това е стъпка, която трябва да се предприеме с особена отговорност – само ако си убедена, че става въпрос за реална злоупотреба.
3. Да не правиш нищо, ако прецениш, че случаят е изолиран и не засяга работата ти
Понякога най-мъдрото решение е просто да оставиш нещата. Ако поведението на колежката не вреди пряко на теб, ако не засяга общия работен процес и ако е изолиран случай, можеш да избереш да не се намесваш.
Какво всъщност стои зад подобно поведение?
Симулирането на болест или прилошаване на работното място не е просто акт на хитруване – често е симптом. Симптом на преумора, липса на мотивация, слаба култура на управление или дори проблеми извън работната среда. В някои случаи хората нямат ресурса да поискат помощ по „нормалния начин“ и залагат на манипулацията, за да си осигурят почивка.
Проблемът е, че така се нарушава професионалната етика, а накрая страдат всички – включително и самата личност, която манипулира.
Финални размисли
Каквото и да решиш, най-важното е да не се ръководиш от емоции, а от личните си принципи и разбирания за професионализъм. Ако си наясно със собствената си позиция, всяко решение, което вземеш – ще бъде правилно.
Важно е не просто как реагираш в конкретната ситуация, а какво послание изпращаш – към себе си, към екипа и към професионалната среда, в която искаш да се развиваш.