Това е една много хубава история, която обиколи мрежата и трогна милиони хора. Нейният автор ни напомня нещо много просто и на пръв поглед ясно на всички ни – да ценим най-близките си хора и всеки миг с тях, защото не знаем какво ни чака в утрешния ден.
Вижте историята, разказана от първо лице:
Със съпругата ми сме щастливо женени от 21 години.
Един ден, когато се прибрах от работа, тя ме озадачи с репликата: „Искам да те помоля нещо. Моля те, покани една жена на среща.“ И преди да успея да си отворя устата, тя добави: „Знаеш, че те обичам, но тази жена заслужава да й отделиш малко внимание, при все че тя те обича още повече.“
Разбрах, че говори за майка ми. Разбира се, че се съгласих веднага. Още повече, откакто татко почина преди 19 години, тя беше съвсем сама.
Позвъних на мама още същата вечер и я поканих на среща. В програмата беше предвидена вечеря в ресторант и кино.
Мама много се учуди на изненадващата ми поканата и веднага ме попита какво се е случило. Усетих как се притесни, че може би има нещо, което се опитвам да й кажа по заобиколен път или да я подготвя отдалече за някаква лоша новина. Успокоих я, че просто искам да прекарам една вечер само с нея.
В деня на срещата ни бях много развълнуван. Мама също беше нервна. Когато отидох да я взема от дома й, тя вече отдавна беше готова, стоеше пред вратата и припряно подръпваше ръкавиците си.
Качихме се в колата и потеглихме към ресторанта. Настанихме се на една тиха маса и аз започнах да й чета менюто, тъй като шрифтът беше прекалено ситен, а осветлението – слабо. Мама сдържано и някак тъжно се усмихна и каза: „Когато беше малък и аз ти четях менюто по същия начин, както ти сега четеш на мен.“
Сърцето ми се сви. Мама смени темата и продължи: „Приятелките ми бяха много учудени, но и се зарадваха, когато им разказах, че отивам на среща със собствения си син. Наистина е толкова прекрасно… И между другото, обещах им да им разкажа всичко с подробности.“
Цяла вечер си говорихме с мама. Продължавахме да бърборим и в киното. Така че и двамата нищо не разбрахме от филма.
Когато я закарах обратно у дома, тя ми каза с усмивка: „Беше невероятна вечер. Следващият път аз ще те поканя.“ Уверих я, че ще излизаме заедно на вечеря още много пъти.
„Как мина срещата?“ – поинтересува се жена ми след като се прибрах.
„По-хубаво отколкото очаквах!“ – отговорих й. Дълбоко в себе си й бях много благодарен за тази идея.
За съжаление, мама почина от сърдечен удар само няколко дни по-късно. Така и не успяхме да отидем на нашата втора среща, но аз се утешавах с мисълта, че успях да й подаря макар и само една вечер.
След още няколко дни получих плик от ресторанта, в който бяхме вечеряли с мама. Сърцето ми се сви от почуда и объркване. В писмото имаше предплатена сметка за вечеря и кратка бележка: „За всеки случай я платих предварително. Не съм сигурна дали ще мога да дойда, но ти и жена ти ще си прекарате отлично. Не можеш да си представиш какво означаваше за мен онази вечер… Обичам те, сине.“
Гърлото ми се стегна, очите ми се напълниха със сълзи… И в този момент разбрах колко е важно да кажеш навреме „Обичам те“ на своите близки.
Е, вече знаете как ще прекарате следващата свободна вечер, нали?
