Разчетите на еврокомисията за последните страни, които приеха еврото показват, че в първите месеци, ефектът от самото въвеждане на единната валута върху инфлацията е под една трета от процента. В Хърватия, Литва и Латвия еврото повишава цените с пунктове от процента – от 0,04 до 0,21%. Това стана ясно в новата рубрика в „Здравей, България“ по NOVA „Еврото – въпроси и отговори“.
На 4 юни ще е ясно дали от януари 2026 ще започнем да плащаме в евро. Но преди това – най-големият страх от еврото – инфлацията.
В последната държава, въвела еврото – Хърватия – през 2023 г. средногодишната инфлация е 8.4 процента. През 2022 г. обаче тя гони 11 на сто. Има логично обяснение за това двуцифрено поскъпване. Това е годината, когато започна войната в Украйна и Европа се изправи пред енергийна, а и продоволствена криза. ЕК изчислява, че ефектът от смяната хърватската куна с евро върху цените през януари 2023 г. е под една четвърт от процента.
На този фон обаче помним, че се стигна до значително поскъпване на някои основни стоки и дори до бойкот на магазините.
В отговор на общественото недоволство, хърватското правителство предприе мерки срещу необоснованото повишаване на цените, включително глоби за търговци, които в някои случаи надхвърляха 20 хиляди евро.
Всъщност, оказва се, че не толкова еврото е виновно за поскъпването, а – от една страна желанието на някои търговци да спечелят повече на гърба на потребителя и от друга липсата на държавни механизми, които да предотвратят в аванс подобни злоупотреби.
Ако се върнем още няколко години назад през 2015 г., когато еврото е въведено в Литва – дори виждаме че годишната инфлация през 2015 г. и е отрицателна – минус 0.7%. Само през януари дефлацията или поевтиняването на годишна база е било 1.27. Без ефекта от еврото отчетеното поевтиняване, трябвало да е минус 1.35 – приблизително. Предходната година инфлацията в Литва е под половин процент, а следващата – 2016 г. – малко под 1 на сто.
През май 2016 г., обаче, възниква спонтанен протест, който остава в историята с името „карфиоловата революция“. Той започва след публикация във Facebook на снимка на карфиол, закупен за 3,49 евро. Хиляди литовци споделят снимката, възмутени от бързо растящите цени и бавния ръст на заплатите след въвеждането на еврото. Спорно е доколко почти година и половина след въвеждане на единната валута, това поскъпване заради нея.
Тогавашните власти признават, че цените растат по-бързо от доходите, но са категорични, че по-високите цени се дължат не на еврото, а на това, че се разчита основно на внос. Протестите са основно срещу няколко големи хранителни вериги, които държат около 80% от пазара на храни. За да се реши проблемът, държавните органи започват да наблюдават по-стриктно ценовото поведение на основни търговски вериги. Освен това въвеждат санкции за всички търговци, които не могат да обосноват цените си.
Година преди Литва, в еврозоната влиза и Латвия. Тук средногодишната инфлация при въвеждането на еврото е под 1%. При 0 процента година по-рано, а през 2015 г. поскъпването е 0.2 на сто.
И там еврото върви със страхове от висока инфлация, които обаче се оказват само страхове.
Преходът преминава гладко. Година преди въвеждането на еврото обаче латвийските власти започват да наблюдават цените на 120 често стоки и услуги в седемте най-големи града. Тук се включват освен цените на основни храни и тези на фризьорски салони, ресторанти и автосервизи. Може би това е добра идея, която нашите власти лесно могат да приложат. Така ще следят и дали в очакване на еврото, цените няма да тръгнат чисто спекулативно нагоре още през ноември – декември например.
А ето и как изглежда инфлацията през миналата година – всъщност впечатление прави, че по-високи са стойностите в страните, които не използват евро. Най-висока е инфлацията в Румъния – гони 6%. Най-ниска е в Литва и Латвия.
В България поскъпването по хармонизираният индекс е 2.6 процента.
