В научната фантастика бъдещите хора често намират начини да пътуват със скоростта на светлината. Но може ли човешкото тяло да оцелее при толкова високи скорости в действителност?
Да кажем, че човек може действително да достигне скорост от 299 792 458 метра в секунда.
Хората не възприемат постоянна скорост, така че субектът не е задължително да забележи, че се движи толкова бързо. Проблемът е, че първо трябва да се постигне тази скорост, но силното ускорение е напълно способно да причини щети на човек или дори да го убие.
Факт е, че при високо ускорение се нарушава кръвоснабдяването на крайниците.
Повечето хора могат да издържат на кратки g-сили от 4 до 8 g, но с увеличаването на g-силата способността на тялото да изпомпва кръв от краката към главата намалява. Рано или късно кръвта ще спре и човекът ще загуби съзнание. Ако претоварването не спре скоро след това, в един момент тялото ще умре от кислороден глад.
Бойни пилоти и други професионалисти, свикнали с високи G-сили, се обучават в техники, които им позволяват да останат в съзнание. Например, те натоварват мускулите на крайниците, което, съчетано със специално проектирани костюми, им позволява да издържат на претоварване до 9 g. Но ако ускорите до скоростта на светлината за няколко секунди, тогава претоварване с мощност от 6000 g буквално ще изравни пилота.
За съжаление, в никакъв случай няма да можем да достигнем скоростта на светлината, защото… човек има ограничена маса.
Теорията на Айнщайн за относителността гласи, че когато се доближим до скоростта на светлината, масата на даден обект започва да нараства. С други думи, ако даден обект може да достигне скоростта на светлината, тогава неговата маса ще стане безкрайна и ще изисква безкрайно количество енергия, за да поддържа скоростта.
Въпреки това човечеството се е научило да ускорява някои неща до много впечатляващи скорости. Освен ако, разбира се, под „неща“ имаме предвид субатомни частици. Ускорителите могат да ускорят електроните до 99,9% от скоростта на светлината, но има голяма разлика между ускоряването на малка частица и изстрелването на човек със същата скорост. Вторият вариант би изисквал абсурдно количество енергия и това е при условие, че самият експеримент не нарушава законите на физиката.
