Факт е, че всеки родител трябва да подходи отговорно и с необходимото внимание към детската психика. Тя е крехка и те първа се формира. Неправилен подход и решения могат да доведат до нейното увреждане. Една жена сподели откровено своята травма от детството.
Ще я наречем Ивайла. Тя е била на 10 години и не е искала да има сестра. Нейната майка я е оставяла със сестра ѝ Изабел при баба им, тъй като е трябвало да ходи на работа. От своя страна бабата е молила Ивайла да се грижи за своята по-малка сестра Бела и е отишла до магазина. Ивайла откровено споделя, че не ѝ е било никак приятно да се грижи за сестра си. По това време в главата ѝ било само да си намери някое кътче, в което да чете любимата си книга. Точно това направила и в този момент. Ивайла се унесла в заниманията си и не осъзнала, че нейната по-малка сестричка липсва. След като бабата се върнала от магазина, започнала да я търси. Ивайла също започнала да търси Бела, но на отчаяните викове, отговаряли само уличните кучета.
Може би бе изминал половин час и телефонът звъннал, след като бабата отговорила, научила от съсед, че Изабел се е промъкнала в къщата на съседите да търси коте. Тя видяла животинчето, зарадвала му се и искала да го погали. За щастие на цялото семейство, сестричката на Ивайла била невредима.
Бабата на Ивайла ѝ казала, че трябва да разкаже всичко на майка ѝ. Така и станало, двете сестри и майката се качили в колата и се прибрали в дома си. През цялото време майка им не продумала и дума. Щом вече били у дома, майката на Ивайла взела един колан и започнала да я налага. И това продължило много време, като майката старателно избягвала лицето на Ивайла при нанасянето на ударите.
Ивайла споделя, че досега пред никого не е разказвала историята си и че никой не е разбрал какво се е случило онзи ден, когато са се прибрали в дома им. Добавя, че баща ѝ напълно е подкрепил решението на майка ѝ и че се е надявал, че тя ще си научи урока и ще го помни за цял живот. Ивайла не е забравила и за минута, това, което ѝ бе сторено, унижението, на което е била подложена. В отговор задава въпрос на родителите си, дали тяхната постъпка е по-правилна, да оставят едно дете на 10 години да се грижи за друго дете. Обвинява ги, че са пренесли своите отговорности върху крехки детски плещи.
Обвинява ги, че така и никога не е обикнала сестра си Изабел, заради този случай. И въпреки че днес самата тя има деца, осъзнава колко е ужасно да тормозиш детето си по този начин. Ивайла завършва разказа си с това, че нейните родители безвъзвратно са съсипали психиката ѝ и че не го пожелава на никого.
