София не е заплашена от често влитане на птици в самолетите. Бургас и Варна са много по-рискови, защото се намират до морето и гларусите създават проблеми.
Сблъсък с пернати е основната версия за фаталния инцидент в Южна Корея, при който загинаха 179 души, а само двама стюарди оцеляха. Град Муан, където се разби самолетът на “Чеджу еър”, е особено рисков в това отношение. Той е разположен и на река, и на океан. Според специалистите такива места са обитание на много птици, и то големи. Летищата, които са до море, изискват повече усилия, за да се избегнат инцидентите.
Милиарди долари годишно са щетите в света от сблъсъци на птици
в самолети. Тези случаи никак не са редки, но пътниците обикновено изобщо не разбират за тях и те не заплашват сигурността им. Понякога обаче може да се стигне до спиране на двигателите, взрив и катастрофа.
Последните доклади за вероятен сблъсък с птици на летище София са от декември 2024 г. – три на брой, но нито един от тях не е довел до щети на самолетите или прекъсване на операциите, уверяват от отдела им за връзки с обществеността. Екипът от сектор “Контрол птици и животни” работел денонощно, за да осигури безопасността в критичните зони.
“Летище София има разработени “Програма за управление на опасностите, свързани с дивата природа” и “Процедура за намаляване на опасността от сблъсък на самолети с птици и животни”. Те са в съответствие с всички регулаторни изисквания на Европейския съюз, Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), както и с най-добрите международни практики. Прилагаме два основни типа мерки за управление на риска: пасивно управление – управление на местообитания и околната среда с цел минимизиране на привличането на диви животни към зоните на летището.
Вторият е активно управление – включва пряко прогонване на птици чрез пиротехнически средства, звукови устройства и светлинни сигнали, както и залавяне и преместване на диви животни”, пишат в отговора си от летище София. В зоната около пистите броят и видовете птици зависели от сезоните, метеорологичните условия и миграционните периоди. Най-често срещаните видове включват: лястовици, соколи, врани, мишелови, гларуси, патици, свраки, щиглеци, щъркели, бухали, сови, скорци, дроздове, гълъби и яребици.
Не така стои въпросът с Бургас и Варна, които са по-рискови заради гларусите и защото се намират на миграционния път “Виа Понтика” и през есента и пролетта има засилено присъствие на пернати. За последните 6 месеца обаче не са регистрирали сериозни инциденти с щети, уточняват от оператора на двете летища “Фрапорт”. Там също използват различни методи за контрол, като поддържане на ниска растителност, за да бъде непривлекателна за гнездене и хранене на птици, наблюдават водните басейни и дренажните системи, пускат устройства със звуци, имитиращи хищници. В зори и по здрач използват лазери, в останалото време – пиротехника и газови оръдия, които създават силни шумове и ефективно прогонват единични птици или ята.
Край Бургас и Варна пускат и хвърчила под формата на хищници и балони, за да плашат крилатите. Освен това специализирани екипи проверяват пистата преди всяко самолетодвижение.
Служители редовно оглеждат околностите в радиус от 13 километра около летищата във Варна и Бургас за оценка на популациите, както и на близките сметища, пишат колегите от 24часа.бг.
По два-три инцидента на ден има в близкия до нас турски мегаполис Истанбул, който е на Босфора и е натоварен със стотици полети, казват специалисти. Проблемите не са сериозни, най-много да върнат машината и да я сменят.
Същото е и на летище “Фиумичино” в Рим. Един от последните известни случаи там преди катастрофата в Южна Корея е от 10 ноември 2024 г. При излитане на самолет в двигателя му се заплитат птици. На борда са 249 пътници и 16 души екипаж. За секунди дясната турбина избухва в пламъци. Пилотът изхвърля горивото в морето и каца аварийно. За щастие всичко приключва благополучно.
Освен близостта до големи водни басейни влияние оказват и други фактори за това колко птици се реят около летищата. Значение имат и сезоните на миграция, когато опасностите и сблъсъците се увеличават драстично. Има проучвания, които показват, че в определени часове на деня – на зазоряване и здрач, крилатите са по-активни и тогава и инцидентите са повече.
Различните видове от тях представляват различни нива на заплаха за самолетите. Големите – гъски или грабливи птици, могат да причинят значителни щети поради размера и теглото си. По-малките чайки и средно големи пернати пък често се струпват на големи ята, което също увеличава рисковете. Затова летищата се допитват и до орнитолози, когато планират защитата.
Обикновено птиците се вмъкват между перките и съвременните модели може да продължат с втората си турбина. Но ако откаже и тя, се случва катастрофа, подобно на тази в Муан, Южна Корея. Проблемът е, че моторите се вътят на високи обороти и са чувствителни при дисбаланс. Като влезе птица, тя се стича по перките и механизмът се разбалансира. Съвременните машини са проектирани така, че когато се усети дисбаланс дори до един грам, двигателят автоматично се изключва. Проблемът е, ако влязат птици и в двата мотора и те спрат да работят. А последните модели са с много електроника и без ток стават неуправляеми.
Птици попадат в двигателите най-често при набиране на височина. На кацане не е толкова рисково. Как обаче шумът, който издават самолетите, не ги гони? Любопитното е, че те често избират да живеят около летищата, които обикновено са извън градовете и сред огромни свободни пространства. Откритият терен привлича пернатите и се налага да бъдат гонени.
