До 14 февруари в Министерския съвет ще бъде внесен нов проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г.
Залогът е членството на България в еврозоната, ако искаме това да стане от 1 януари 2026 ще имаме дефицит от 3% и ще имаме една устойчива фискална рамка през следващите 3 г., защото това нещо ще се гледа от ЕК и ЕЦБ. Тук е необходима политическа смелост, защото има пет пъти по-големи разходи за заплати. За първи път от 20 г. фискалната стабилност на страната е застрашена, обясни пред bTV бившият вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева. Тя беше категорична, че заплатите не трябва да вървят към автоматизъм. Наблюдава се тенденция в бюджетната сфера, че всички искат автоматичен режим на вдигане на заплатите. Това обаче засяга много сфери – образование, военни, МВР, лекари. Нормално е в частния сектор, където се създават парите, които плащат всички тези разходи, там заплатите да растат с по-голям темп. Няма причина в бюджетната сфера да искат автоматично увеличение на заплатите, каза още тя.
През тази година трябва да има не повече от 8% нарастване на разходите. Сега се предлага те да са 25%. През последните години можеше да харчим повече, но вече няма предпазна клауза и вече се спазват всички правила. Ако политиците откажат сега да вземат тези тежки решения за оптимизация на разходите ние ще бъдем принудени да го направим след една година от ЕС, но на друга цена. Ние с вас си говорим, че все едно бюджетът е разходи само за заплати и пенсии, обясни финансистът Любомир Дацов. Според него проблемът е, че всички мерки, които се предлагат са еднократни и могат да запушат проблемите. Решението е само в намаляването на разходите. Изборът е само между намаляване на разходи или увеличаване на данъци, категоричен е той. И обясни, че НАП се е справил прекрасно с работа си през 2024 г.
Дупката в бюджета е политическа дъвка. Разходите в бюджета трябва да отговарят на очакваните приходи, финансистът Левон Хампарцумян.
