Три години след трагичната смърт на съпруга си Хилари смяташе, че е открила отново любовта. Но когато 6-годишната ѝ дъщеря разкри ужасяваща тайна за новия си втори баща, всичко се разпадна…
След като Чарлс, моят съпруг, почина при нелеп трудов инцидент, светът ми се срина. Три години живях като в мъгла, опитвайки се да се справя заради 6-годишната си дъщеря, Маги. Тя беше всичко за мен. И все още е.
Оттогава насам Маги бе най-голямата причина да стана от леглото всяка сутрин. Но след известно време дори нейните сладки усмивки не можеха да запълнят празнотата в душата ми.
Тогава се появи Джейкъб.
Той имаше толкова топла усмивка, че веднага те караше да се чувстваш в безопасност, сякаш всичко ще бъде наред. Беше търпелив, мил и най-важното – обожаваше Маги.
Виждах как детето ми се оживява, когато е край него, по начин, който не бях виждала от смъртта на Чарлс. Постепенно си позволих да вярвам отново. Може би животът след Чарлс все пак можеше да бъде щастлив, а в него да има място и за друг човек.
„Хилари,“ представях си, че ми казва Чарлс, „прекарахме много години, обичайки се. Сега е време да намериш друг вид любов. Направи го заради Маги. Направи го и за себе си.“
И аз го направих. Допуснах Джейкъб в живота си и скоро между нас се оформи връзка.
Преди два месеца се омъжих за него на малка ферма с езерце, в което плуваха патици. Мислех, че най-накрая открих парчето, което липсваше на семейството ни, или поне това, което ще ни помогне с Маги да продължим напред.
Но понякога животът не ти поднася просто изненади. Понякога удря директно в сърцето.
Ще ви разкажа всичко.
Една вечер, докато завивах Маги в леглото, тя стисна силно любимото си зайче и ме погледна с огромните си кафяви очи.
– Мамо? – промълви колебливо.
– Да, скъпа? Какво има?
Гласчето ѝ се снижи до шепот.
– Нов-Татко ми каза да пазя една тайна от теб. Може ли така?
Думите ѝ бяха като удар под лъжичката. Стомахът ми се сви болезнено.
– Малката ми, знаеш, че можеш да наричаш Джейкъб „Татко“, нали? – опитах се да говоря спокойно, преди дъщеря ми да излее каквото ѝ тежи.
– Предпочитам Нов-Татко – нацупи се тя. – Та… може ли? Тайната?
– Не, миличка – отвърнах меко, борейки се с нарастващата тревога в гласа ми. – Винаги можеш да ми кажеш всичко. Какво се е случило?
Тя се размърда неспокойно, прехапвайки устна.
– Нов-Татко ми каза да не ти казвам, но вчера, когато ти беше на работа, аз се събудих по-рано от следобедния си сън и тръгнах да го търся. Беше ми обещал, че ще играем на Плейстейшъна. Не можех да го намеря никъде.
Усетих как студенина пропълзя по гърба ми.
– Какво означава това? – попитах, като нежно ѝ приглаждах косата. – Той не беше вкъщи, когато се събуди?
Тя поклати глава.
– Виках го, но не отговори – продължи, поглеждайки ме притеснено. – После го видях как излезе от мазето заедно с една красива дама с червена рокля. Той ми каза да не ти казвам.
Сърцето ми заби учестено.
– Какво правеха там?
Тя отново поклати глава.
– Не знам, мамо. Само знам, че ми каза да си мълча. Но ти каза, че тайните са лоши, затова… – Гласът ѝ затрепери, а тя ме погледна така, сякаш е сгрешила.
– Постъпила си правилно, съкровище – казах, стараейки се да не показвам колко съм разтревожена. – Как изглеждаше жената?
– Имаше дълга руса коса, като на принцеса. И червена рокля. Миришеше хубаво.
Мазето?
То беше само прашно, недовършено помещение, пълно със стари кашони и инструменти. Джейкъб и аз почти не стъпвахме там, откакто се нанесе.
Защо би завел някаква жена в мазето?
По-късно същата вечер, докато Джейкъб си гледаше телефона на дивана, аз го нападнах с въпроси.
– Маги ми каза, че вчера е имало някаква жена тук – подхванах с ръце, скръстени на гърдите. – Каза, че си я завел в мазето. Ще ми обясниш ли?
За миг по лицето му мина нещо – чувство за вина? Паника? Но после бързо се съвзе.
– О, това ли? – засмя се. – Тя е интериорен дизайнер. Исках да те изненадам, като оправим мазето. От години е само една мръсна дупка.
– Интериорен дизайнер? – повторих с недоверие.
– Да! Искам да го превърна в уютно помещение за семейството ни. Да сложим прожектор, малък хладилник, дори машина за пуканки.
Той ме заведе в мазето и включи лампата. За моя изненада, мрачната стая беше променена – боядисани стени, нови мебели, топло осветление.
Беше… красиво. Джейкъб се усмихна доволно.
– Какво мислиш?
Усмихнах се насила, но вътре нещо не ми даваше мира. Защо е трябвало да пази това в тайна? И защо описанието на Маги за „дамата в червена рокля“ така не ми излизаше от ума?
Същата нощ, докато Джейкъб спеше, отворих профилите му в социалните мрежи. Не бях сигурна какво точно търся, но инстинктът ми подсказваше, че има още.
И тогава го видях.
Снимка от преди две години, преди да се запознаем. Джейкъб е в кадъра, ухилен до уши, с ръка, преметната през раменете на жена с дълга руса коса и червена рокля.
Стомахът ми се преобърна.
Дали това е жената, която Маги беше видяла?
На следващата сутрин показах снимката на Маги.
– Това ли е тя? – попитах с пресекващ глас.
Очите ѝ се разшириха.
– Да, мамо. Тя е.
В стаята сякаш всичко започна да се върти. Джейкъб беше излъгал. Познавал е тази жена. Но трябваше ми доказателство, преди пак да го притисна.
Щом Джейкъб излезе за работа, извадих скритите камери, които бях сложила в гаража и на верандата след смъртта на Чарлс, и ги инсталирах в мазето и хола. Бях сигурна, че Джейкъб няма да ги забележи, той не обръщаше внимание на детайлите.
След това му казах, че трябва да замина набързо в командировка за няколко дни.
– Няма проблем, скъпа – отвърна той. – Аз ще се грижа за Маги.
– Всъщност си мислех да я оставя при майка ми. Тя отдавна настояваше за една „гости вечер“, а и Маги ще се разсее. Нямаш нищо против, нали?
– Разбира се, че не. Така и ти ще си починеш, Хилари. Имаш нужда от малко почивка от работа.
По-късно същия ден закарах Маги у майка ми и ѝ разказах какво става.
– Скъпа, надявам се да разбереш истината – каза майка ми, подавайки ми чиния с курабийки. – Ти и Маги сте преживели достатъчно. Последното нещо, от което имаш нужда, е мъж, който да ти носи тревоги, вместо спокойствие.
Кимнах. Тя, разбира се, беше права. Появата на Джейкъб беше донесла в живота ни така мечтаната топлина, която липсваше след смъртта на Чарлс. Но след онова, което Маги ми сподели, не можех да се отърся от чувството на тревога и надвиснала опасност.
Тази вечер отседнах в близък хотел. Седях на леглото, ядях сладолед направо от кутията и наблюдавах постоянно потока от камерите. Но с часове нищо не се случи. Джейкъб си седеше пред телевизора, пиеше мляко от кутията, ядеше шоколадови бисквити… и това беше.
На следващата сутрин, докато закусвах до прозореца, ме обзеха съмнения, че се вманиачавам. Денят мина без да се случи нещо необичайно. Джейкъб се излежаваше из къщата. Легнах си с чувството, че може би съм преувеличила.
Докато не получих известие:
ДВИЖЕНИЕ ДЕТЕКТИРАНО.
Сърцето ми заби лудо, докато отварях приложението и превключвах на камерата, засекла движение. Ето го – Джейкъб в мазето, целува жената в червено. Видях как тя му прошепна нещо, а двамата се разсмяха.
Той ми изневеряваше.
В собствения ми дом.
Адреналинът ме заля, докато се връщах бясно с колата към къщата и паркирах, точно когато Джейкъб я изпращаше до колата ѝ. Видя ме и лицето му се изопна.
– О, мила! Прибра се? По това време на нощта? – заекна. – Това е дизайнерката, за която ти говорих.
– Така ли? – попитах саркастично, скръстила ръце. – Тя ли прави и среднощни посещения?
– Ами… тя е доста заета.
– Разбирам. И сигурно ѝ се заплаща и за това, че я целуваш в мазето, а? Да не е включено в проекта?
Джейкъб застина, а устата му остана отворена. Жената се обърна с пренебрежение към него.
– Най-после тя разбра – каза с досада. – Хилари, сега най-после влезе в час. Как не видя по-рано? А ти, Джейкъб, се връщай при мен.
– Какво? – преглътнах с усилие.
– Заедно сме от 10 години, миличка. Той ми каза, че е с теб само защото имаш хубава къща и стабилна заплата. Да не говорим, че ти си „тъжната вдовица“, та това направо улеснява нещата.
Думите ѝ бяха като шамар. Погледнах Джейкъб с надежда да отрече.
Той мълчеше. Нищо не каза.
– Изчезвайте и двамата! – изсъсках. – Махайте се веднага.
– Няма ли да кажеш нещо? – попита жената.
Тя се качи в колата си и тресна вратата. Джейкъб започна да се извинява, но аз посочих улицата с пръст.
– Махай се. И не се връщай.
На следващия ден опаковах нещата на Джейкъб в чували за боклук. Първоначално исках да ги оставя пред къщата на майка му, но после реших да направя нещо по-оригинално.
Оставих ги на едни строителни работници – да си ги разделят. После отидох у майка ми, за да видя Маги.
– Какво се е случило? – попита майка ми, като ме гледаше изпитателно.
– Утре ще ти разкажа – отвърнах. – Днес искам само да отделя време на Маги.
Взех Маги и я заведох на сладолед. Докато тя похапваше мелбата си, се наведох към нея.
– Постъпи много правилно, като ми каза истината, миличка. Много се гордея с теб.
Тя се усмихна, лицето ѝ грейна.
– Никакви тайни повече, мамо – каза тя.
– Точно така. – Прегърнах я. – Но когато се приберем вкъщи, трябва да знаеш, че Джейкъб няма да бъде там. Няма да живее вече с нас.
Тя замълча за малко, после проговори:
– Мамо? Не го харесвах много, този Нов-Татко.
Така че Джейкъб си отиде, както и представата за живота, който си мислех, че градим. Но докато гледах Маги, осъзнах, че нямам нужда от него. Имам нея, дома си и силата да продължа напред.
Понякога, когато загубим грешния човек, отваряме място за живота, който наистина заслужаваме.
