“Убил съм и съм ранил над четирима души, но не съм лежал в затвор. Защо? Защото съм машинист, а те са самоубийци. След първия труп изпитвах чувство на вина, въпреки че тогава мислех, че съм ударил куче. Оказа се човек. Накрая свикнах. Не помня лицата им. Единствено как спирам след сблъсъка.”
67-годишният Илия Костов е управлявал влак в продължение на 25 години. Не помни лицата и имената на хората, които са скачали върху релсите, а само, че се е случвало късно вечер. Не е забравил и процедурата след това – кръвни проби за алкохол и дрога, изземване на системите за скорост, огледи, разпити.
Никога до момента не е доказвано, че е виновен
Невинни са и другите негови колеги при подобни ситуации. Винаги се разследва дали могат да спрат, но практиката за последните 20 години показва, че никога и в нито едно самоубийство водачите на машината не са имали възможността да предотвратят трагедията. Това сочи и статистиката на МВР, изпратена до “24 часа”.
Сред причините машинистите да не носят вина е, защото хората избират да се хвърлят под влака през нощта и в последния момент. Правят го по-често на завой, докато чакат фаровете да осветят релсите. Изскачат и от храсти.
Общо 13 души са загинали в пътнотранспортни произшествия на жп прелези за последните 4 години, показва справка. За същия период други 50 са ранени. Цифрите са от 2021 г. до януари 2025 г. Колко е точният брой на самоубилите се и на тези, които са направили опит да сложат край на живота си, не може да бъде посочен.
Причината е, че те попадат в чл. 127 от Наказателния кодекс, който гласи: “Koйтo пo кaкъвтo и дa e нaчин пoдпoмoгнe или cклoни дpyгигo към caмoyбийcтвo и пocлeдвa тaкoвa или caмo oпит, ce нaкaзвa c лишaвaнe oт cвoбoдa oт eднa дo шecт гoдини”. Проверка на “24 часа” показва, че самоубийствата на релси по-често се увенчават с успех за човека, решил да сложи край на живота си по този начин. Според психолог хората знаят, че финалът ще бъде трагичен, затова винаги застават по средата на релсите и
гледат без страх право към пътуващата към тях машина
“Това са хора в крайна фаза на депресията, достигнала до суицидни мисли и планове за слагане на край на мъката – обяснява психологът Цвета Таманова. – Тези, които са решили да скочат под влак, нямат колебания в кръстопътя живот и смърт. Те са категорично решени, че искат да умрат. При другите видове самоубийства, ако има момент на страх, си личи – можеш да не глътнеш последното хапче, да не режеш дълбоко вените си, да не затегнеш достатъчно въжето. Застанеш ли на релсите – си обречен”, твърди тя.
Един от последните случаи е от 24 септември м. г., когато 50-годишната Виолина Лалковска, която тъкмо излиза от затвора в Сливен, решава да се хвърли на релсите. За нея става ясно, че излежава 18-годишна присъда за убийството на бабата и дядото на певицата Белослава.
Най-трагичният случай на самоубийство у нас е на 16-годишната Албена Димчева, която умира на място, и на 15-годишния Цветан Пламенов, за чийто живот се борят в болница дни наред. Влюбените тийнейджъри лягат под влака през 2009 г. заради невъзможна любов. Той е ром, а тя е българка. Родителите ѝ категорично не приемат връзката им.
Трагедията се разиграва в 5 ч сутринта край Брусарци.
Момчето и момичето се хвърлят на пътя на товарен влак
с 10 вагона, а машинистът не успява да избегне удара. Веднага след инцидента вика полиция и линейка, но за Албена е твърде късно. Цветан изпада в кома и е спасен от лекарите. На 22 ноември 2010 г. прокуратурата в Лом излиза с предложение за прекратяване на делото, защото става въпрос за самоубийство.
Каква е процедурата, след като влак блъсне и убие човек?
“След катастрофата машината се спира и се изземват тракерите и GPS системите, както и уреди, които записват скоростта – обяснява прокурор по тези дела. – От показателите се прави извод дали и кога е почивал машинистът. В хода на разследването устройствата сочат има ли превишена скорост. Винаги
разследваме дали машинистът е могъл да спре
Вземат му се проби за алкохол и наркотици. Той е свидетел по случая. Досега не сме имали казус, в който да е установено, че водачът на влака е имал възможност да предотврати сблъсъка.
Нямаме случай, в който човекът, решил да сложи край на живота си, да е
лежал с часове върху релсите, за да чака влака.”
Изготвя се медицинска експертиза, която установява има ли следи от насилие по трупа. Аутопсията е задължителна. Може да се издаде и забрана за кремиране, ако разследването не е финализирано. Когато се установи, че смъртта е вследствие на самоубийство, трупът се освобождава, за да бъде погребан. Досъдебното производство се прекратява, тъй като вина за трагичната кончина носи единствено загиналото лице.
До момента почти всички машинисти, разпитвани след сблъсъка, споделяли, че не знаели какво удрят – колебаели се между животно или човек.
“В зависимост от това какво е конкретното самоубийство, разследването може да свърши за 2 или повече месеца – обяснява още прокурорът. – Най-вече зависи от експертизите. Те не излизат бързо.
Например разследването за смъртта на певеца Денис Теофиков, който почина на 24 октомври 2021 г. след падане от седмия етаж на сграда, продължи доста дълго време. Причината е, че имаше много свидетели, спекулираше се и дали е употребил наркотици и алкохол.
Съществуваха и видеоклипове, които трябваше да се изследват. Те изтекоха и в медиите. Подобна процедура може да отнеме дори година. Всичко това бави разследването.
