След 38 години, мъж израснал в дома за сираци в Широка лъка, откри биологичната си майка. Илия Стоянов разбрал коя е майка му, както и че има брат и сестра преди малко повече от седмица.
Пред журналисти в Смолян той разкри, че за това са му помогнали познати, работещи в ГДБОП в Пловдив, които зимата идват да карат ски в Пампорово, където той работи, предаде „Фокус“. Той потърсил помощ от тях, след като разбрал, че майка му живее в Пловдив. Не минало много време и хората успели да намерят профилите в социалните мрежи на брат му и сестра му – Митко и Анета, които са с по няколко години по-малки от него.
Една вечер той решава да пише на сестра си и тя го попитала от къде се познават. Илия развълнуван й казал, че той е нейният брат и попитал за майка си. Анета му казала, че майка им е била болна от рак, но сега вече е добре. По думите на сестра му, жената се е поболяла, след като го видяла преди четири години по телевизията. Тогава Илия намери немалка сума пари и я върна на собствениците, а националните телевизии излъчиха репортаж по темата. Майката и нейните сестри обаче познали Илия, защото той приличал на нея, а и носел нейното презиме и фамилия, които затвърдили предположенията, че той е син на Гюлка. Искали обаче тя да оздравее, за да го потърсят и да се срещнат с него.
Илия разказва, че откакто се чул за първи път с майка си, говори с нея всяка вечер и двамата са много развълнувани. Тя му казала, че съжалява за това, че го е изоставила и той е трябвало да израсне в дом за сираци. „Разказа ми, че е била на 17 години, когато ме е родила. Учила е в Смолян и нейната майка, моята баба, е била против да ме ражда. Въпреки това, майка ми ме е родила и после нейният баща, моят дядо заедно с баба ми, които вече са покойници, не са искали майка ми да ме отгледа, а да ме остави в дом. Така попаднах в дома в Широка лъка и съм загубил дирите й“, продължава разказа си Илия. Той посочи, че е научил от майка си и кой е неговият баща, но той е починал на 40-годишна възраст.
Той не крие, че през всички тези години не е спирал да търси майка си, но накрая познатите му от органите на реда в Пловдив са му помогнали да направи това. Илия очаква с нетърпение първата си среща със своята майка, която ще бъде след броени дни в Пловдив.
„Като я видя, ще я прегърна и сигурно ще се разплача. Ще й простя, че ме оставила, защото тя ми обясни причината за изоставянето ми. Няма обаче да простя на баба си и дядо си, защото те са виновни, че майка ми ме е оставила“, категоричен е 38-годишният мъж.
С тъга той казва, че в живота му е имало много мъка и плач. „Като се прибера от работа сам в апартамента си между четири стени, само аз знам какво е да съм сам. Сега обаче съм добре. Записал съм си номера на телефона като „Мама“ и като се обърна към нея по този начин сълзите и на двамата ни тръгват“, посочи Илия.
Той си спомня и за моментите, в които майка му му е липсвала най-много. „Тогава бях дете и живеех още в дома в село Широка лъка. Всички деца се прибираха вкъщи за Коледа и Нова година и тогава най-много ми е тежало, защото аз нямах къде да се прибера, нямах родители, нямах подаръци. Само аз и Сашко от дома нямахме къде да отидем и станахме като братя. В дома в Широка лъка се грижех за останалите деца. Не съм показвал мъката си, но винаги съм го преживявал. И до днес помагам на деца и сираци“, казва Илия. Той допълни, че през всички години е имал подкрепата на приятели и срещите му с истински и честни хора са го направили добър човек.
Мъжът допълва, че винаги е обичал майка си. „Много пъти са искали да ме осиновят, но аз не исках, защото повече от всичко исках да намеря собствените си родители“, отбеляза 38-годишният мъж.
Илия Стоянов призова младите хора, които не са имали неговите трудности и имат родители, да ценят семейството, защото то е най-ценно. „Най-важно е да има на кого да кажеш „мамо“ и „татко“. Нека да оценяват, че имат дом, уют, че има кой да се грижи за тях да са обичани и нахранени. Ние като малки сме ходили да просим, защото нямаше какво да ядем“, спомня си с тъга Илия.
Той е категоричен, че ако се наложи да се грижи за майка си и трябва тя да живее при него, без колебание ще го направи.
