12 сектора са под засилено наблюдение на НАП, защото са определени като рискови за криене на обороти.
Данъчен биг брадър има за строителството, транспорта, търговията с пресни плодове и зеленчуци, хотелиерството, ресторантьорството, търговията с млечни продукти, продажбата на употребявани автомобили, онлайн търговията и туроператорската дейност. Отделно под лупа се следят и конкретни професии – от бюти бранша като фризьори, козметици, масажисти до домашните майстори и инфлуенсърите.
За да определи къде може да има забавяне или неплащане на данъчни задължения и осигуровки, укриване на приходи, НАП прилага модел за управление на риска. Въз основа на него се предприемат засилени проверки и допълнителни мерки. Благодарение на алгоритъма само в рамките на две години в хазната са влезли допълнително над 650 милиона лева.
“Моделът, който следваме, позволява да се съсредоточим върху най-значимите рискове, което прави дейността на НАП значително по-ефективна. Насочваме действията си към партньорския подход, върху превантивни мерки спрямо поведението на хората и бизнеса, насърчаването на доброволното изпълнение, включително комуникация и обучение, вместо да се фокусираме единствено върху контрола и санкциите. Усилията ни са съсредоточени и върху това да мотивираме хората и бизнеса да декларират коректно приходите си, да плащат данъците си в срок и осигуровките в реалния им размер”, коментира Николай Петков – директор на дирекция “Управление на риска” в НАП.
Изготвена е програма за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риска, която обхваща периода от април 2024 до март 2026 г. Подходите, заложени в програмата, са разнообразни – комуникационни мерки, контролни дейности, включващи проверки и ревизии, и ако се наложи – предложения за законодателни промени.
“Първо винаги са комуникационните мерки, защото за нас е важно да информираме данъкоплатците за техните задължения, да подходим партньорски, а след това идват и контролните действия, ако лицата не са променили поведението си. Съвет за управление на риска от неспазване на данъчно-осигурителното законодателство определя стратегии и политики за управление на анализираните рискове. Той осъществява наблюдение, надзор и отчетност за изпълнение на програмите за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риск, които се изготвят на всеки 2 години и в които са заложени конкретни мерки за третиране на всеки риск”, разясни Николай Петков.
Един от значимите рискове от укриване на осигурителни вноски и данък върху доходите в много от секторите е даването на заплата в плик. От НАП са направили анализ, за да има яснота колко широко е разпространено това явление в България, какъв е размерът на щетите, които то нанася на бюджета, какви са причините за него и какви са възможностите за противодействие.
Първоначалните анализи сочат, че към 2010 г. щетите от заплатите в плик са в размер на над 400 млн. лв. годишно. Това са неплатените данъци и осигурителни вноски от наети по трудов договор работници. Вследствие на предприетите от НАП мерки в последните години има рязко свиване на загубите от заплатите в плик и те възлизат на около 85 млн. лв. годишно.
“Първоначално залагахме на контролните действия – различни видове проверки и ревизии. Установихме, че те са ефективни, но този ефект бързо се изчерпва с времето, т.е. промяната в поведението на работодатели и работници е краткосрочна и не е постоянна. Необходими бяха и други подходи за противодействие”, посочват от приходната агенция.
Една от новите мерки е възможността за достъп чрез персонален идентификационен номер (ПИК) до личната данъчно-осигурителна сметка на наетите лица, където те могат да проверят на какви суми се осигуряват. Предприети са и редица комуникационни мерки, за които анализаторите са установили, че имат по-дълготраен ефект. В последните години НАП провежда и една цялостна комуникационна кампания, чиято цел е да разясни негативните ефекти от заплатата в плик.
Разработен е и сайт zaplatavplik.бг, в който всеки може да изчисли със специален калкулатор колко губи, ако получава пари на ръка. От НАП допълват, че това ощетява най-вече работниците. Те губят осигурителни права и ще получат по-ниски обезщетения за безработица, болест и майчинство, данъчни облекчения, както и по-ниска пенсия в бъдеще.
И за работодателите има негативни последствия – административни и наказателни санкции, като законодателството предвижда до 8 г. затвор в определени случаи.
Анализите на рисковете, направени от данъчните, показали и че част от определените като рискови лица допускат нарушения поради незнание или небрежност. За да не се стига до налагането на санкции,
НАП изготвя различни брошури, които разясняват данъчните и осигурителните задължения
на инфлуенсъри, влогъри, блогъри, домашни майстори, онлайн търговци, представители на бюти бранша и други.
Един от информационните материали е насочен към потребителите на стоки и услуги и затова колко е важно да изискват касовата си бележка. Те са публикувани в сайта на приходната агенция, като предстои да бъдат изпратени на заинтересованите лица.
