„Случи се така, че наши приятели, семейна двойка, решиха да предприемат спонтанен полет до Турция в курорта Алания през август. И те предложиха на съпруга ми и на мен да се присъединим към тях. Искам да ви разкажа какво излезе от това, надявам се, че то ще предупреди други туристи да не посещават този курорт“ – разказва читателката на „Tonkosti Turistiki“ Уляна133.
Нашите приключения започнаха с полет на Аерофлот
Летяхме с директен полет от Москва до Анталия, парите бяха 223 евро в двете посоки на човек. На летището ни посрещна екскурзовод – момиче със „селски“ акцент. Дори не знам в коя част на Русия все още има такъв акцент.
Например, разказвайки за турските планински плата, тя завърши разказа си по следния начин: „е, аз ви разказах за планините, а сега ще ви разкажа за бензина“.
Тя продължи да разказва за марките бензин в продължение на половин час. Ние, разбира се, се смяхме из целия автобус през всичките 40 минути, докато пътувахме към хотела. Момичето прие това като комплимент за артистичността си. Както и да е, поне не беше скучно. Но след това започна най-интересното нещо.
Настаниха ни в хотела и багажът не беше разтоварен от автобуса
Трябва да се каже, че багажът се разтоварва отделно, след като всички пътници слязат. Шофьорът слага куфарите на специална количка, която се донася от пиколото, което посреща туристическата група. Докато чакахме рецепционистката да дойде и да качи тази носилка до нас, автобусът си тръгна, а заедно с него и двата ни куфара. Стояхме пред хотела още 20 минути, докато чакахме пиколото, което посрещаше туристите, пристигнали няколко минути преди нас.
След като започнаха да ни пускат в стаите за настаняване открихме, че чантите ги няма.
Шофьорът на маршрутката вече беше на половината път към летището и според разписанието нямаше право да се връща. А следващите туристи той водеше от летището, както се оказа, до друг хотел. Така багажът ни беше доставен чак след 4 часа, а през цялото това време бяхме на тръни.
Всички плажни дрехи, слънцезащитен крем, слънчеви очила – всичко това беше останало в тези чанти.
Трябваше да седим в хотела. Настроението беше съсипано, а администрацията не направи нищо, за да го поправи.
И това е петзвезден хотел?
Хотел Локсия Комфорт Бийч (бивш Хепи Елегант) струваше 680 евро за двама души за една седмица. Всичко изглеждаше много хубаво, особено отвътре, стаите са отлични, гледката към морето е прекрасна. Храната е на шведска маса – нямам оплаквания. Но басейнът на територията на хотела е отделна история.
Да започнем с контингента: турци, които изядоха нас и приятеля ми с очите си, руски туристи, опозоряващи страната (пияни, крещящи, вулгарни жени), евтина музика – отчасти руски, отчасти турски безсмислени песни. В ресторанта до басейна странна храна: предимно алкохол, малко сода, меню от „Макдоналдс“, не повече от това.
Приятелката ми получи инфекция в басейна
Не сключихме застраховка, така че почивката ни беше напълно провалена. Оставаха 4 дни до обратния полет, да си тръгнем извънредно беше много скъпо откъм пари, а и да се занимаваме с опити да върнем по някакъв начин парите за половината почивка не искахме. Просто нямахме нерви.
Приятелката ми трябваше да се самолекува и да прекара тези четири дни хотела.
А ние със съпруга ми, разбира се, след това в басейна не стъпихме, отидохме няколко пъти на море. Плажът беше може би единственото повече или по-малко спокойно място по време на цялата почивка, тъй като около хотела има много хора, не можеш да се отпуснеш.
Впечатлението ни от Турция беше ужасно. Макар че вероятно не бива да се съди по един град, но не планираме повече да посещаваме тази страна
