В православния календар по традиция на 30 ноември честваме Андреевден. Тогава почитаме паметта на свети Андрей Първозвани – християнски проповедник, първият от 12-те апостоли и брат на Свети Петър. Наричат го Първозвани, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христос.
Кой е Андрей Първозвани?
Според Евангелието Андрей и брат му свети апостол Петър били бедни рибари, които се изхранвали от риболов в Галилейското езеро. Смята се, че св. Андрей е бил ученик на св. Йоан Кръстител. Когато св. Йоан кръстил Исус във водите на река Йордан и казал на всички ”Ето Агнецът Божий!”, Андрей пръв от всички апостоли последвал Спасителя. Затова в Светото писание го наричат “Първозвани”. Когато апостолите тръгнали по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправил през Гърция, по българските брегове на Черно море и стигнал до Грузия и Скития, където спечелил нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с форма на буквата “Х”, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.Свети Андрей се смята за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий.
Кой празнува имен ден?
На гръцки „Андрей“ означава смел, доблестен, силен. Затова празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Храбрин, Силен, Дешо, Дешка.
Поверия и обичаи на Андреевден
Вярва се, че от този ден денят започва да расте колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб и др., за да наедряват. Това обаче не е съвсем вярно от научна гледна точка, тъй като денят започва да расте след 21 декември – зимното слънцестоене.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
В някои райони на страната част от варивата се раздават за здраве и берекет из махалата, а на други места не изкарват храната от дома, за да не изнесат плодородието.
Какво се слага на трапезата?
Тъй като празникът се пада по време на Коледни пости, всичко на масата трябва да е постно.
Може да се сготви всяка храна, която се сее на полето, в това число боб, леща, царевица, жито, булгур. Всички членове в семейството трябва да опитат от ястията. От тях се дава дори и на животните.
Друго важно блюдо, което трябва да присъства на трапезата за Андреевден, е празничната пита. Стопанката на къщата е ангажирана със задачата да я омеси, непосредствено преди самата вечеря, пишат от актуално.ком.
След като питката е поставена в тавата, върху нея се оформя кръст. Както на почти всеки един празник, така и на Андреевден, питката се разчупва от най-възрастния член в семейството.
