„Аз идвам от България и всичко научих там.“ Това повтаря винаги и навсякъде по света френската звезда Силви Вартан, която се готви да сложи край на официалната си кариера в началото на идната година.
След повече от 60 години на сцена, над 40 милиона продадени музикални копия, на 80-годишна възраст тя ще се сбогува с публиката с 3 концерта в Париж в края на януари.
Преди това, в началото на този месец, Българският културен институт в Париж откри фотографска изложба „Силви Вартан и нейната България“. Там министърът на културата Найден Тодоров й връчи отличието „Златен век“ за принос към българската култура.
Самата Силви Вартан си спомня първите си години на сцената и как се е запалила страстта й по това. През 1962 година абсолютната френска рок-икона Джони Холидей кани дебютантката за подгряващата част на концертите му. Така започва една бурна и изпепеляваща любовна история. Тя ще продължи 20 години. Това е началото и на световната кариера на Силви. Тя пък ще продължи повече от 60 години и ще завърши отново на сцена и със замах само след няколко дни – през януари, става ясно от репортаж на бТВ.
„Моят живот беше доста бурен, много силен, с големи обрати… Много пътувах, имах много сцени по света. Имах много от всичко. А и 60 години си е доста време“, казва Силви в интервю за българската телевизия.
„Вече не знам колко са… Годините се трупат. В един момент трябва да си малко по-разумен и да си кажеш: „Добре! Направих толкова много неща, обиколих целия свят, безумно щастлива бях с тази професия. Срещнах изумителни хора. Тази професия ми даде всичко. Сега имам нужда от… време“. Животът ми вече е зад мен. Напред?… Сигурно и напред имам още неща да правя. Едва ли съм направила всичко. Надявам се да мога да направя това, което ми е липсвало в миналото“, казва още тя.
„Например да нямам непрекъснат график за срещи за следващите две години. Или дори и за следващата година. Всичко при мен летеше с безумна скорост. Признавам, че не може вечно да се продължава по този начин. Животът ми беше много бурен, вулканичен, искрящ, невероятен… А аз винаги преживям всяка емоция до край. Сега продължавам напред, но по друг начин“, обяснява певицата.
„Не дърпам внезапна спирачка. Няма да прекъсна всички мостове и да остана пасивна. Просто ще правя други неща. Ще опитам различни проекти. Но не и на сцена. Защото сцената е нещо много силно. Сцената носи много адреналин. Но пък и иска много енергия. А и трябва уважение към публиката. Много хора преди мен са минали по този път и са взели това решение. Просто усещаш, че моментът е дошъл“, обясни тя.
Певицата казва, че най-емоционалният момент от кариерата й е първият концерт след падането на Берлинската стена, през 1990-та година, в родната България.
„Ох… Това беше нещо отвъд един концерт. Това беше нещо различно. Това беше всичко! Това беше завръщане в детството ми. Преоткриване на хората, на емоциите, на уханията… Беше крайно емоционално, крайно силно! Тогава много плаках. Но в същото време за мен това беше необходимо. Беше важно да преживея този момент там, където съм била малко момиче, там откъдето са ми останали прекрасни спомени, там, където съм научила всичко. За мен България е страната на носталгията, на родителите ми, на любовта, на приятелството, на начина, по който гледам света. Всъщност, аз всичко съм научила в България“, спомня си тя.
За французите Силви Вартан остава завинаги „Най-красивата за танци тази вечер“ – един от най-големите й хитове, който я прави номер 1 във Франция.
През 1964 г. младата певица застава рамо до рамо на сцената до Бийтълс – в продължение на цели три седмици. По това време тя е изгряваща звезда на поп и рок сцената във Франция.
„Изобщо не съм си давала сметка кой кой е тогава. Там беше Трини Лопез, който имаше грандиозен успех в Съединените щати с песента If I Had a Hammer. По това време той беше номер 1 в САЩ. Тогавашният директор на зала Олемпиа в Париж беше направил спектакъл само с артисти номер 1 в различни страни. Така беше събрал номер 1 от Франция, номер 1 от Щатите и номер 1 от Великобритания. Франция тогава не знаеше много за тези млади четири момчета, които правеха невероятна музика. Публиката тогава още ги откриваше. Аз бяха единственото момиче и представях Франция в тези концерти. Страхотен спектакъл беше – млади бяхме, много рокендрол… Имам прекрасни спомени оттогава!“, разказва Силви.
През 1966 година с Джони Холидей стават родители на Давид, когото опитват да предпазят от медийния интерес. В книгата си Давид разказва за много световни звезди, които често са идвали у тях на гости. Той си спомня, че долу до входа абсолютно винаги е имало десетки папараци.
„Това беше абсолютен шок! Винаги съм мечтала да бъда артист. Още в България бях имала това прозрение… Изобщо не съм си мислила какво би станало, когато това се сбъдне. Не знаех какво е успехът. Изобщо и не предполагах какво е това „папараци“. Аз просто исках да живея от тази прекрасна професия да правиш музика, исках да си остана дете дълбоко в мен. Това ми харесваше. Мисля, че ставаш актьор, когато успееш да запазиш емоциите от детството си“, казва Силви.
