Сам вкъщи“ е един от онези филми, които много от нас гледат с удоволствие всяка година. Комедията е много семпла, пряма, с добри шеги и страхотни актьори, а в края на филма ни се показва как едно малко момче осъзнава истинското значение на Коледа и започва да оценява голямото семейство. Спокойно може да се каже, че това е филм за всички времена, защото след повече от 30 години той все още е обожаван и гледан по Коледа и Нова година.
Но дори ако редовно гледате този филм преди празниците, може да не знаете някои от нюансите на това как е създаден и какви проблеми са имали създателите – Джон Хюз и Крис Кълъмбъс – с него. Затова ви предлагаме да надникнете зад кулисите на „Сам вкъщи“ и да научите тези малко известни факти за него.
„Сам вкъщи“ излиза на 16 ноември 1990 г., но идеята за филм за момче, оставено само вкъщи, хрумва на Джон Хюз, докато работи върху филма „Чичо Бък“. В този комедиен семеен филм малкият Маколи Кълкин изигра едно от трите деца, за които чичото трябваше да се грижи, докато майката я нямаше.
Увлечен от идеята, Хюз решава да заснеме „Сам вкъщи“ с дете в главната роля, но за него това е съвсем ново изживяване, тъй като преди това режисьорът е работил върху младежки и семейни филми, където в главната роля не са деца. Хюз работи по сценария няколко седмици с Крис Кълъмбъс и резултатът е страхотна история, която може да бъде продадена на филмово студио.
С готовия сценарий Хюз отива в студиото на Warner Brothers. На срещата беше решено, че тъй като филмът няма суперзвезди и като цяло може да се провали в боксофиса, той не струва повече от 10 милиона долара. Може да изглежда, че 10 милиона са много, но за картина, в която трябваше да участват много актьори, каскадьори и хора, които са работили върху декорите и други нюанси на създаването на филма, беше много малко – пари бяха необходими и за двете заплати и производство. Хюз обаче обещава на студиото, че сам ще направи филма и то само за 10 милиона.
В резултат на работата разходите надвишиха декларираните и Джон беше сигурен, че когато Warner Brothers видят кадрите, ще се съгласят да платят всяка сума. Но не беше чудно, когато компанията беше информирана, че филмът ще им струва 14,7 милиона, бюджетът не беше одобрен и филмът беше затворен.
Но, както всички знаем, „Сам вкъщи“ беше пуснат, но само в студиото на 20th Century Fox. Осъзнавайки, че Warner Brothers може да не предостави парите, Хюз, няколко седмици преди да даде окончателния бюджет, се среща тайно с представител на 20th Century Fox и му разказва за сюжета на филма. Фокс наистина хареса историята и те се съгласиха да направят този филм и също така да увеличат бюджета до 18 милиона долара. Така работата продължава и „Home Alone“ излиза под крилото на 20th Century Fox.
Що се отнася до актьорите, Джон Хюз толкова хареса Маколи във филма „Чичо Бък“, че не видя никой друг в ролята на Кевин МакКалистър – ролята беше написана специално за него. Но все пак преди началото на снимките Колумб изслуша около 100 деца. Кастингът беше проведен и от други актьори от филма.
По време на избора на главните злодеи за филма – „мокрите бандити“ – Кълъмбъс и екипът също пострадаха много, защото първоначално ролята на сприхавия Хари, преди да я получи Джо Пеши, беше предложена на Робърт де Ниро и Джон Ловиц, но и двамата участваха във филма отказаха.
Ролята на смешния и идиотски Марв отиде при Даниел Стърн, но когато актьорът научи, че вместо шест седмици, снимките ще бъдат удължени на осем и няма да му се плаща допълнително за това, той отказа да играе. Друг актьор, Даниел Робък, беше одобрен за ролята на Марв. На втория ден от репетицията Кълъмбъс осъзна, че дуетът Робък-Пеши не работи. Така създателите на филма решиха да направят всичко, за да върнат Стърн, затова се обърнаха към него отново, той помисли и все пак се съгласи. В резултат на това неговият Марв беше един от най-ярките герои във филма.
Но във филма имаше актьори, за които рядко се говори – каскадьори. Филмът е заснет през 1989 г. и тогава няма специални ефекти, компютърна графика и различни меки конструкции, върху които актьорите падат, така че всичко, което виждаме във филма, са истински падания, изпълнявани от каскадьори на актьори. Кълъмбъс призна, че след всяка сцена с падане е питал дали всичко е наред с каскадьора и дали е жив.
7. По време на снимките всичко вървеше точно според плана и сценария, защото шегите и диалозите, според създателите, бяха перфектни. Имаше обаче два случая, когато актьорите се отклониха от сцените, написани за тях. Първият инцидент беше, когато Кевин беше в банята. Според плана на сценариста момчето трябваше да полее ръцете си с афтършейв, да се плесна и да изпищи, но вместо това Кълкин изля лосиона, сложи ръце на лицето си и се задави като във филм на ужасите. Моментът се оказва толкова смешен и незабравим, че решават да го включат във филма.
Вторият момент, който не е написан от сценаристите, е импровизацията на Джон Кенди, когато той разказва на майката на Кевин за групата си и пее песен. Този момент го нямаше в сценария.
Във филма бяха включени само някои сцени в кухнята и първия етаж – всичко останало е декорация, по време на създаването на която дизайнерите се опитаха да предадат духа на Коледа колкото е възможно повече, така че ако се вгледате внимателно, можете да видите, че в къщата преобладават само два цвята – червено и зелено.
Трудности възникнаха, когато се наложи заснемането на една от последните сцени на филма с наводнена къща, тъй като екипът не можеше да наводни училищния физкултурен салон. Тук изобретателността отново дойде на помощ – декорациите на мазето и стълбите бяха построени точно в огромния плувен басейн на училището.
Както можете да видите, във филма има много фалшиви неща и сред тях беше любимият гангстерски филм на Кевин „Ангели с мръсни лица“, който гледаме периодично. Всъщност такъв филм не съществува. Черно-белите фрагменти са заснети специално за „Сам вкъщи“.
Тъй като филмът е за Коледа, беше много важно да има много сняг в него, така че екипът изчака снежен ден, за да заснеме последната сцена, когато майката на Кевин пристига у дома. Този момент трябва да предаде магията на празника. Щом се появи, те веднага направиха всички необходими кадри, а за да вали снегът и да се вихри красиво, използваха бели картофени люспи, които бяха раздухани със специална техника. Единственият проблем беше, че когато снегът се стопи за няколко дни, люспите останаха на територията на къщата и започнаха да миришат неприятно на развалени зеленчуци.
