Няма такова нещо като регламентирани административно определени надценки – никъде в Европа. Това каза доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Поводът за коментара му е законопроектът за регулация на цените на хранителните стоки и ефектите от предложенията, заложени в него.
Създаването на специална правна уредба на договорите за изкупуване на земеделски продукти, предвижда нов Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Такава регулация се налага, тъй като основната част от добавената стойност по веригата за доставки на храни отива при търговците и преработвателите, а производителите не са достатъчно защитени.
Икономистът заподозря лобизъм зад законопроекта. „В Испания и Унгария имаше такива опити за регулация, но се оказаха неуспешни. В Хърватия пък има договореност между търговски субекти и участие в доброволна програма. Освен това е временна мярка. Сред предложенията е, ако е над 400 метра площта на една търговска верига, задължително трябва да има щанд с 50% българска продукция. Аз, ако внасям месо от Германия, и от него правя по българска рецепта филе, това нашенски продукт ли е? Никой не пречи да си формулираш стоката както си искаш. Преписвано е от чуждестранни правила, но без оглед на тукашната реалност“, коментира икономистът.
Пълен текст на законопроекта все още не е публикуван. Производители и преработватели излязоха със съвместно писмо, адресирано до премиера Росен Желязков. Според тях предложеният текст рискува да застраши снабдяването на потребителите с хранителни продукти. Документът е подписан от 12 браншови организации.
Според Боюклиев държавата трябва да подпомогне българските производители, създавайки вид сдружение за местни продукти.
„Интересът на производителите изобщо няма да бъде защитен с внесения законопроект за цените на хранителните стоки. Има много смущаващи неща в него. Две седмици уж върви обществено обсъждане, а не са показали текст на закона. Ежедневно се появяват неверни твърдения по темата. Имаме система за пазарна информация към земеделското министерство. Защо не я виждаме? Къде отиват средствата и предоставя ли информация? Основният дефект в системата е административен, става дума за некомпетентност и липса на експертност. Предложеният законопроект ни връща към плановия комитет и този по цените и времето, когато Жан Виденов натисна цените на пшеницата и брашното, за да не се повиши цената на хляба и се стигна до криза“, коментира пред NOVA доц. Боюклиев.
