Приемливо е потребителите да отделят минимум 20% от нетния месечен доход за инвестиции. Най–често инвестиращите на капиталовия пазар ползват услугите на инвестиционен посредник – 82%, 19% – на управляващо дружество, 18% на кредитна институция, в качеството ѝ на инвестиционен посредник, 10% на доставчици на услуги за колективно финансиране и 3% на лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.
Това показва проведеното от Комисията за финансов надзор проучване за удовлетвореността на потребителите и техните предпочитания в небанковия финансов сектор. В него участват 271 потребители на небанкови финансови услуги, като 96% (261) от тях са физически лица, а 4% (10) са представляващи на юридически лица.
66% от потребителите заявяват, че използват инвестиционни услуги, 7% са ползвали в миналото, а 27% не са използвали никога. Високият резултат, че 66% от участниците в проучването ползват инвестиционни продукти и услуги, е обнадеждаващ за постигане на целта за развитие на капиталовия пазар в България.
За това допринася и фактът, че с най–голям дял в проучването са потребители на възраст 25-55 г., с висше образование. Над половината, 54% от потребителите, предпочитат да инвестират за собствена сметка на многостранна/ организирана система за търговия, а 53% в дялове на колективни инвестиционни схеми (КИС), и/ или алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), включително национални инвестиционни фондове.
От ползвателите на инвестиционни услуги, 28% посочват, че инвестират за собствена сметка във финансови инструменти на гише/ телефон, 16% – инвестират на платформи за колективно финансиране, а 15% – чрез услуга „управление на портфейл“.
Възрастова група 18-24 г. – с най–голям дял са търгуващите за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия – 33%; 22% са търгуващите за собствена сметка на гише/ телефон и 22% инвестират в дялове на КИС и/ или АИФ, включително НИФ.
Възрастова група 25-39 г. – най–много инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми и/ или алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове – 30%; 26% търгуват за собствена сметка с ФИ на многостранна/ организирана система за търговия; 14% инвестират в платформи за колективно инвестиране; 13% търгуват за собствена сметка на гише/ телефон.
Възрастова група 40-55 г. – 31% инвестират за собствена сметка на многостранна/ организирана система за търговия; 29% инвестират в дялове на КИС и/ или АИФ, включително НИФ; 16% – търгуват за собствена сметка с ФИ на гише/ телефон, пишат от фрогнюз.бг.
Възрастова група над 55 г. – с най–голям дял са търгуващите за собствена сметка на многостранна/ организирана система за търговия – 35%; 29% инвестират в дялове на КИС и / или АИФ, включително НИФ; 19% – търгуват за собствена сметка на гише/ телефон.
Най–често използваният финансов инструмент са акциите – при 75% от участниците, 36% инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в ДЦК, 7% деривати, включително договори за разлика. Над половината, 53% от участниците в проучването и използващи инвестиционни услуги, инвестират суми над 4 500 лв. годишно, 17% – между 2 000 и 4 500 лв., 16% – между 1 000 и 2 000 лв. и 14% – до 1 000 лв.
От участниците в проучването, 79% заявяват, че използват застрахователни услуги, 8% са използвали в миналото, а 13% не използват. Очаквано, 85% от участниците използващи/ или използвали застрахователни продукти посочват, че имат сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или са имали в миналото. Видно от данните, въпреки че застраховката „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“ (застраховката „Автокаско“) няма задължителен характер и е на доброволен принцип, 68% заявяват, че използват или са използвали в миналото този вид застраховка. Прави впечатление и високият процент заявили, че са ползвали застраховка за недвижим имот (имуществена застраховка) и застраховка при пътуване в чужбина, съответно 74% и 75%.
Здравна застраховка имат или са имали 55%, 42% заявяват използването на Застраховка „Живот“, а 9% отбелязват, че ползват/ са използвали друг вид застраховка.
Удовлетвореността на потребителите на застрахователни услуги е висока, като 46% изразяват пълна удовлетвореност, 24% – частична, поради неясно определените „дефиниции“ и условия за покритите/ изключените рискове, 20% са частично удовлетворени, като изразяват мнение, че изплащаните обезщетения са ниски, 19% са частично удовлетворени, поради обема и неразбирането на предоставяната информация, 14% са частично удовлетворени, заради високите премии по застрахователните полици, 6% смятат, че не се спазват законоустановените срокове по произнасяне по претенции, а 7% – не са или не са били удовлетворени.
