Най-известният пловдивски фермер Красимир Кумчев се занимава със земеделие от повече от 35 години. В момента е аграрен консултант на стартиращи предприятия, фермер и производител на плодове и зеленчуци. Овощните му градини заемат 500 дка, а площите със зеленчуци са около 200 дка.
Ето какво каза той пред колегите от „Телеграф“:
– Г-н Кумчев, вие сте човек, който е успял да пробие във веригите. Какво трябва да знае един производител за спецификата на този бизнес?
– Стопанството ми е вече на 28 г. и още с навлизането на първите вериги в България сме осъществявали търговията само чрез тях. Няма да си кривим душата, че те ни научиха как да си подготвим добре продукцията, да забравим за банановите кашони, в които си продавахме ябълките, доматите и т.н. Просто вкараха действително европейски стандарти за заготовка и предлагане на продукцията на крайния клиент.
– Има ли нещо, което да ви дразни във веригите?
– Според мен би трябвало, но това е вече безвъзвратно загубено, да не се допуска да бъдат в центровете на големите градове, а да бъдат само в покрайнините, за да може да има някакъв живец и в малките магазини. Това, че се настаниха и в централните части на големите градове, спомогна действително човек да отиде да са напазарува по чехли. По-бедната част от населението се ориентира по т.нар. червен етикет, тоест купува само стоки на промоция.
Доставчиците трябва да са достатъчно големи, да имат технология за съхранение на продукцията, опаковъчни машини и въобще всичко онова, което е необходимо, за да отиде продукцията в съответната верига в свеж вид, подредена в амбалаж и готова по стандарти, които ги виждаме по света. За малкия производител на този етап единственият му шанс е да влезе във връзка с по-големи производители, превърнали се и в търговци, и да се договори с тях.
– Търговци като вас?
– Точно. Ние започнахме съвсем случайно преди около десетина години. Дойде при нас едно момче, каза, че има сладка царевица и дали може да я продаде чрез нас. Казахме му да донесе мостра, за да я видим. Предложихме я и стана. За тези вече 10 г. тези малки производители, които продават продукцията си чрез нас, са вече някъде около 50.
– Каква продукция продават чрез вас?
– Всякаква, но трябва да я заявят в края на годината, за да можем ние да я обобщим. След като я обобщим, да се разговаря с търговските вериги и да се договарят с тях. По този начин малкият производител, вместо с малкото си продукция да обикаля борси и да губи време, той, спазвайки изискванията, фитосанитарни и за качество, идва, оставя си продукцията при нас и отива да работи. Това, което се наблюдава, е, че всички тези хора, които са били с десетина декара, вече отглеждат по 30-40 или 50-60 декара.
Тоест това, че те не губят време да ходят по пазари и борси, им позволява да увеличат обема си и оттам дохода на семействата си. Това е работещият вариант. Това е може би единственото нещо, за което аз не бих укорявал държавата като политика. Сигурно за 20 г. държавата полага някакви грижи да се сдружават малките производители, да излизат заедно на пазара, но не се получава.
– А защо не се получава?
– Не се получава и няма да се получи, докато няма осъзната необходимост от това. А осъзната необходимост не става със закон, с някакъв правилник или с някакви финансови поощрения, каквито на практика има. Българинът първо е Тома Неверни, даже мисля, че и с право е така. Ще ви кажа един случай. Преди 5-6 г. бях в Майорка и посетих един колега, който отглежда лук. Попитах го: Томео, кажи ми тук как сте с кооперативите, сдружаването на производители. И той буквално ми каза следното: Да, тук се говореше от много години – сдружавайте се и т.н.
Решихме десетина-петнадесет производители да направим кооператив. Избрахме едно младо момче за изпълнителен директор на кооператива, той дойде гол като мишка и за 3-4 г. излезе като милионер и разтурихме кооператива. Това е, което аз казвам. Без да има осъзната необходимост от страна на самите по-дребни производители, нищо не се получава. Действително работещата формула е тази.
– Прекупвачите ли са проблем, за да бъдат високи цените?
– Много се експлоатира темата с т.нар. прекупвачи. Не казвам, че го няма този проблем. Но ще ви кажа нещо от нашата практика – с една от веригите търгуваме чрез посредник. Не че не можем да търгуваме с нея директно. Но синът ми разсъждава по следния начин: тази верига има два склада – единият в София, другият в Кабиле. За да търгуваме ние директно с нея, трябва да имаме още два камиона, трябва да назначим още двама шофьори. Казва, аз съм си направил сметката, че по-добре да минем през посредник, който търгува с тази верига, вместо ние да правим тези разходи. Така че въпрос на личен избор на производителите е как да действат. Давам го като пример, за да кажа, че невинаги да продаваш чрез посредник е нещо лошо.
