Трусовете са плитки, няма никаква връзка с България, казва ученият от департамент „Сеизмология“ на Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН
– Проф. Ботев, над 6400 труса бяха регистрирани между Санторини и Аморгос от 26 януари до 3 февруари, какво още може да очакваме?
– Санторини се образува от вулкана Тера преди 3600 години. Сега се развива една относително не много силна сеизмична активност. Максималният магнитуд е 5,2 в район непосредствено до Санторини в посока остров Аморгос. В пространство от около 30-40 километра Институтът по геодинамика в Атина засича вече над 7000 микроземетресения.
Евросредиземноморският сеизмичен център точно регистрира земетресенията с магнитуд над 2,5. Те могат да се усетят от хората, които се намират близо до епицентъра. Такива земетресения около разломната система между двата острова, които отстоят на 80 километра, са 1000-1300. Голямата активизация започва рано сутринта на 3 февруари с магнитуд 4. От 3 февруари досега средно по 100 земетресения със сила 4 стават на денонощие.
С магнитуд над 5 има само четири труса, те вече се усещат от хората като плашещи.
На 2-3 часа има трус, който се усеща силно
Затова и местни, и туристи се евакуират.
– Има ли реална опасност, или просто страхът е водещият?
– Земетресенията са с дълбочина до 10 километра с малки изключения. Това са плитки земетресения, които не могат да се свържат с дълбочинните източници на средата, която подготвя мощно изригване на вулкан. Изводът и на сеизмолози, и на вулканолози е, че не е вероятно сега да се прояви вулканска дейност на това местоположение. Тези острови са формирани именно чрез вулканска дейност. Трусът с магнитуд 5,2 е усетен в Измир, който е на около 240 километра, както и в Атина – на около 210 километра от епицентъра. Така че сеизмичният процес има по-широк отзвук, макар там да се усеща от трета степен, относително слабо.
Мисълта обаче напомня за по-силни и катастрофални трусове – като тези в Турция само преди 2 години, в които загинаха 60 000 души. Хората правят асоциации. Обстановката е неприятна като цяло, но сценарият, че сегашната сеизмична активност е предизвестие за катастрофално вулканично действие, е много малко вероятен.
Такава активност с едновременно реализиране на едни и същи по сила максимални земетресения в рамките на няколко дни в сеизмологията се нарича рой. Това не са класическите земетресения с едно основно и евентуална афтършокова поредица – класиката за континенталните земетресения. Континенталната земна кора е по-различна по състав от океанската. Този рой не може да се сравнява с тези на територията на България например. Миналата година имахме един рой с много по-слаби максимални земетресения със сила от 3-3,5 – бяха стотина, продължи месец и половина в района на Крупник.
Най-силните земетресения у нас са в Югозападна България. През 1904 г. там става земетресение с магнитуд 7,8. През 90-те години имахме една по-силна серия в Рила, продължи близо 6 месеца, с максимални трусове 4-4,2. Ако правим аналогия на санторинските с нашите земетресения, може да продължи и една година. В никакъв случай обаче не с тази висока честота, каквато е в момента. Активност, в която хората всеки ден могат да усещат земетресения, може да продължи най-малко половин година.
Енергията на умерените земетресения с магнитуд 5 е 30 пъти по-малка от тази на магнитуд 6. Силните земетресения гарантират цунами и сериозни инфраструктурни пропадания. Риск за човешкия живот настъпва при магнитуд 6 и по-голям. Досегашното развитие на такива роеве на континента, които са относително добре изследвани, показва , че не следват силни земетресения.
– Може ли все пак роят от трусове в Санторини да повлияе на сеизмичната активност у нас?
– Връзка с нас не може да има. Нямаме нищо общо с тези разломи. Няма и дълбоки земетресения.
На нашата територия може да се търси връзка с Егейската плоча само в нейния северен край, където е северноегейският ров – продължение на мраморноморския, който пък отива в Истанбул и оттам в т.нар. северноанадолски разломен линиамент, където регулярно стават земетресения с магнитуд дори към 8. Това обаче съвсем не е свързано с тази активност в момента, която е 500-600 километра по̀ на юг.
– Каква е сеизмичната активност в България в момента?
– У нас положението е повече от спокойно, което е малко плашещо за бъдещите времена. Мерим отмествания на отделните блокове от земната кора като Рилския, Родопския, Перенския, Тракийската низина. Когато между тези отделни релефни единици има различни скорости на движение, и то големи по амплитуда, може да говорим за натрупване на напрежение между тях и евентуално продготовка на земетресение. Измерванията, които правим, показват, че движенията в момента са 2-3 милиметра максимум и няма големи различия между отделните блокове, които да водят до натрупване на напрежение. Едва ли в скоро време ще се случи катастрофално земетресение поне по данните, които имаме в момента. Те могат да се изменят относително бързо, но пак ще трябва период от година или няколко години. Секундната стрелка на геологическия часовник е съвсем различна. Тя се нуждае от години, за да се натрупат някакви напрежения, водещи до по-сериозни земетръсни прояви.
– В Санторини затвориха училища, посъветваха жителите да не се струпват на закрито, да не ходят на определени пристанища заради опасност от свлачища – напреднаха ли технологиите за прогноза на трусове?
– Санторини представлява остатъчна калдера от най-големия вулкан в историята на човечеството. Върху калдерата са построени селищата. Подковата, каквато представлява Санторини, е изключително стръмна, затова въпреки че трусовете не се усещат много силно, треперенето на земята може да провокира свлачищни процеси. Затова е опасно.
А прогноза за земетресение, каквато се прави за времето, не може да се направи. Измервания в дълбочина са много ресурсоемки. Много по-изгодно е да се прави устойчиво строителство. Превантивните мерки в район, за който се знае, че стават много силни земетресения, са за предпочитане, защото и с много по-слаби земетресения неустойчивото строителство може да се превърне в лобно място на много хора, пишат колегите от 24часа.бг.
Може да говорим, че в рамките на плюс/минус седмица или няколко дни очакваме развитие на процес, тъй като наблюдаваме аномалии от натрупано напрежение. Но да се каже колко точно напрежение е натрупано и точно кога ще стане това, в скоро време няма да стане.
По-силните земетресения стават на по-голяма дълбочина – такова с магнитуд 7 се подготвя на няколкостотин километра. Там не може да слезем, не може да провеждаме експерименти. Те са косвени. Има неточности в изчисленията на моделите и не се получава коректно решение, за да се оповести категорично: Напускайте.
Слава богу, не се наблюдават такива геофизични аномалии, за да очакваме катастрофа за територията на страната. А в съседство става бързо затихването на сеизмичната енергия, особено когато земетресенията са близки до повърхността.
