Ограниченията на БНБ за жилищното кредитиране няма да повлияят по никакъв начин на строителните предприемачи.
Това заяви пред БНР Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Той коментира влезлите в сила нови изисквания на БНБ към банките за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти:
„Досега не сме имали клиент, на когото да му бъдат дадени по-либерални от тези условия, а именно – по-малко от 15% самоучастие, обикновено самоучастието е 20-30% и изискването е не повече от 50% от дохода на семейната единица да отиват за погасяване на кредита. За нас това са едни формални изисквания, наложени по политически причини. Т.е. те няма да рефлектират по никакъв начин на частните търговски банки, които отпускат кредити на клиенти, защото техните изисквания и до момента са по-строги и рестриктивни“.
Влизат в сила новите изисквания към банките за кредитните стандарти
По новите изисквания на БНБ , ако един човек няма собствени средства за самоучастие от 15%, не може да получи кредит от търговска банка, независимо от другите му показатели, подчерта Шопов и даде пример:
„Представете си един млад човек, който излиза от университет и започва работа във фирма със заплата 30 хиляди лева. При такива условия би могъл да го финансира всеки финансиращ орган, защото е гарантиран (с доходите си), но при новите рестрикции той няма право да го прави, защото той няма тези 15% самоучастие“, пишат от пловдив24.бг.
„Освен, че жилището е стока от първа необходимист, освен ако не си клошар, то е и вечен пазар. Всички ние се стрмих кум по-добър живот и надграждане. АКо живеем в панелка, ще искаме ново строителство, ако живеем в двустаен, ще искаме тристаен и т.н. Цената на златото се покачва по-бързо от апартамента, но стоейки в трезора не носи нищо, а апартамента, на който се качва стойността и цената, ти носи комфорт.“
„Има природни закони. Ако предлагането на имоти започва да е повече от търсенето и стойността на продукта е много повече от това, което гражданите може да си позваолят, то тогава може да говорим, че имаме жилищен балон. И тогава цените ще се нормализират.“
По думите му банките са свръхликвидни и са „пълни с пари“:
„Основният ангажимент и отговорност на банките е да прецени на кого да ги даде, този, който няма да ги пропилее или загуби в лошо начинание, а предприеме нещо, което ще донесе работни места, осигуровки и продукт за обществото. Това е смисълът на парите, а не да стоят в банките, иначе те нямат никаква стойност“.
„В Западна Европа е 7 пъти по-трудно да се купи жилище, отколкото в България. Абсолютната стойност на жилище в даден град няма никакво значение, ако не е съотнесена към средната заплата. Показателят, който се следи, е покупателна способност на населението. Това е отношението на средната работна заплата към цената не един квадратен метър жилищна площ.“
„Другият голям проблем на жилищата в Западна Европа е, че те се изкупуват от големи фондове, спекулативен или банков капитал. Това е и предпоставка за оскъпяване на жилищата. Стотици хиляди хора са осъдени да живеят под наем. Едва под 20% от жителите могат да си позволят собствен жилище. Това, ако се случи в България, ще е пагубно за гражданина.“
„Едно същество, което в рамките на живот не може да си позволи жилище, е роб, защото работи за бензин и дрехи.“
