Днешните пенсионери получават най-високите пенсии (спрямо заплатите), откакто стартира тристълбовата система през 2002 г. Лошата новина обаче е, че сегашният пик може да не бъде надминат чак до 2070 г., което означава, че поколения бъдещи пенсионери може да не догонят стандарта на днешните (колкото и незавиден да е той, б. р.). Това става ясно от новия Актюерски доклад на НОИ от 2024 г. Документът обобщава прогнозите за развитието на българската пенсионна система до 2070 г. и е първият след 2019 г., тоест след пандемията от Covid-19 и последвалата вълна на резки покачвания на разходите за пенсии от първия стълб. Неговата основна констатация е, че перспективите пред дългосрочното финансово състояние на първия стълб на пенсионната система са се влошили в сравнение с 2019 г.
Според дългосрочните прогнози щедростта на пенсионната система ще намалява, директно заявява осигурителният институт. Това означава, че не е невъзможно сегашните пенсионери да се окажат „по-богати“ от няколко поколения напред. Допусканията на НОИ са на базата на действащото законодателство и не изключват нови вълни на популистки политически интервенции върху системата, с които пенсиите да се вдигат без връзка с осигурителния принос. Но, от друга страна, подобни кампании ще стават все по-трудни за реализация, защото дотацията от бюджета за пенсии вече расте като снежна топка и ще става все по-невъзможно да се финансира. За последните пет години бюджетният трансфер за НОИ се е увеличил от 3.9 млрд. лв. на 10.2 млрд. лв., става ясно от Актюерския доклад.
Пенсиите ще са все по-постни, споделят колегите от медияпул.бг.
Щедростта на пенсионната система, тоест адекватността на пенсиите се измерва чрез т. н. коефициент на заместване. Това е размерът на средната пенсия спрямо средния осигурителен доход (тоест спрямо заплатата, върху която човек се осигурява). Брутният коефициент на заместване (пенсията спрямо дохода преди данъци) е бил 55% през 2023 г., което е най-високата му стойност до момента, ако се съди по отчетите на НОИ след 2002 г. За сравнение, през 2019 г. той е бил драматично нисък – едва 38.8%. През 2010 г. нивото му е било 46.19%, а през 2015 г. – 45%.
Очакванията на НОИ са през следващите няколко години показателят да достигне и дори да надхвърли 56%, като това ще са и най-високите му стойности за целия разглеждан период (до 2070 г.), пише в доклада.
Ако пък сметнем всичко нетно (защото пенсията е необлагаем доход, б. р.), излиза, че през 2023 г. средният пенсионер е получавал под формата на пенсия 69.9% от чистия доход (без данъци и осигуровки, б. р.) на средния работещ, което е доста добро постижение откъм адекватност на пенсиите.
След пика на „високите“ пенсии, който се очаква през 2026 г.-2027 г., брутният коефициент на заместване отново ще започне да пада и ще стигне 43.6% през 2070 г., като намалението ще е особено стръмно през 30-те години на XXI век, сочи Актюерският доклад.
Най-съществен фактор за спада ще бъде фактът, че от даден момент нататък всички пенсии ще се изчисляват на базата на пълен осигурителен доход за цялата трудова кариера на човек, а не на база на трите му най-добри години, което неминуемо ще смъкне пенсиите. Това засяга хората, които са започнали работа след 1999 г., тоест днешните българи в 40-те си години. Влияние ще оказва също намалението на пенсията от НОИ (Държавното обществено осигуряване, ДОО) заради осигуряването във втория стълб, както и действащият механизъм за вдигане на пенсиите, който е вързан не само с осигурителния доход, но и с инфлацията. Тоест частично спадът на коефициента на заместване до 2070 г. е програмиран, защото в следващите десетилетия се очаква напълно да заработи и вторият стълб на системата. Сега първата пенсия, тази от НОИ, се намалява само с 10% за хората, които взимат и втора пенсия от частен стълб. Към 2024 г. обаче намалението ще е 20%, а през 2052 г. – 25%.
По принцип 70% заместващ доход е стандартът, към който се стремят развитите пенсионни системи. В българския вариант 40% заместващ доход трябва да дойдат от първия стълб (НОИ), 20% – от втората пенсия от частен фонд, и 10% – от третата пенсия от доброволен фонд. На този етап обаче не е ясно какъв процент заместващ доход реално ще успее да осигури вторият стълб, при положение че над 20 години след старта на системата около 90% от първите плащания от частните фондове дори не са пенсии, а са добавки, които хората получават само 2-3 гидини.
Големият проблем, както излиза от доклада на НОИ, е, че сегашните „високи“ в исторически план пенсии няма как да бъдат поддържани и скоро доходът на българските пенсионери отново ще започне да пада, ако не се направи нещо.
Стабилността на системата се е влошила
Най-важният показател за устойчивостта на пенсионната система пък са разходите за пенсии като дял от БВП и възможността работещите да ги покриват.
Въпреки че предишният Актюерски доклад от 2019 г. предвиждаше към днешна дата разходите за пенсии да бъдат около 8% от БВП и да достигнат 10.2% чак през 2070 г., реалността е, че още през 2023 г. вече са отчетени 10.4% от БВП, а тази година ще бъдат дори още по-високи – най-вероятно към 10.8%.
Нещо повече – дефицитът в НОИ преди пет години се прогнозираше да бъде под 3% към днешна дата, докато реално той е 5.5% за 2024 г.
На всичкото отгоре прогнозата е през следващите няколко години разходите за пенсии като процент от БВП да продължат да растат и да надхвърлят 11% от БВП, достигайки най-високите си стойности за периода до 2070 г. Това се дължи, от една страна, на очакваното увеличение в броя на пенсионерите с около 18 000 души до 2027 г., а от друга страна – на по-високите размери на пенсиите в резултат на увеличенията през последните години, както и поради вдигането от 1 юли 2024 г. на размера на „вдовишката“ добавка от 26.5% на 30% от пенсията на починалия, посочва НОИ. Така практически средната пенсия ще расте по-бързо от средния осигурителен доход на работещите.
След достигането на пик от 11.5% през 2027 г. делът на разходите за пенсии от БВП ще започне постепенно да намалява, и ще достигне най-ниската си стойност от 10% в годините около 2040 г.
„При запазване на текущото законодателство, финансовият натиск върху устойчивостта на държавната пенсионна система ще е най-силен през следващото десетилетие. Тогава и разходите за пенсии, и трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, измерени като дял от БВП, ще са най-големи. Близо 50% от общите разходи на Държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани с трансфери от държавния бюджет, вместо от собствените приходи на системата“, алармира НОИ.
Вноската за пенсия трябва да е 37.5%, а не 16.3%, каквато е сега
За да се балансира системата поне донякъде, трябва да се вземат тежки решения – вдигане на осигуровките или по-ниска ежегодна актуализация на пенсиите, става ясно от доклада на НОИ.
Изчисленията на института показват, че за да се покрият разходите за сегашните пенсии, осигурителната пенсионна вноска за НОИ трябва да бъде средно 37.5% вместо сегашните 16.3% (осреднена стойност между вноската за осигурените само в първия стълб – 19.8%, и тази за хората в първи и втори стълб – 14.8%, б. р.). Това означава, че за да функционира системата правилно, сегашните работещи трябва да внасят двойно повече, отколкото в момента, така че да се финансират днешните пенсии, които на възрастните хора се струват твърде ниски.
„Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, в която преобладават лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската поради това, че се осигуряват и в универсални пенсионни фондове. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни приходи в условията на Covid-19 и на по-големи приходи от косвени данъци в условията на висока инфлация създадоха допълнителни стимули да бъдат вземани политически решения, които доведоха до увеличение на разходите за пенсии и финансирането им чрез трансфери от централния бюджет, а не от осигурителни приходи“, коментира НОИ.
Какви са алтернативите?
Институтът предлага два алтернативни сценария, които могат да подобрят ситуацията – увеличаване на размера на пенсионната вноска с 5 процентни пункта на стъпки до 2045 г., като първата стъпка е с 1 пр. п. през 2025 г., а след това покачването е веднъж на всеки пет години. Така дефицитът в НОИ би паднал до под 4% след 10 години.
Другият вариант е пенсиите да се осъвременяват само с инфлацията, без да се отчита ръстът на заплатите. Тъй като НОИ очаква по-ниска инфлация в средносрочен план, прогнозата е за по-слаб ръст на разходите за пенсии. В този случай осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2025 г. би било само с 2.4% вместо с 8.7%, какъвто иначе ще бъде ръстът според сегашното законодателство.
Според доклада на НОИ могат да се обмислят и други мерки. Една от тях е обвързване на осигурителния стаж с продължителността на живота след 2037 г., когато пенсионната възраст на мъжете и жените ще се изравни на 65 години. Има нужда и от корекция на законовите текстове, свързани с признаването на осигурителен стаж за все повече периоди, за които не се дължат вноски. Предлага се и механизъм за редовна актуализация на минималните осигурителни доходи и по-справедливото им определяне.
110 000 българи са се отказали от втория стълб
Влияние върху системата ще окаже и дадената през 2015 г. възможност хората да се прехвърлят обратно от втория в първия стълб при определени условия. Осем години след отварянето на тази опция равносметката е, че няма масов бойкот на втория стълб, но все пак има немалко хора, които са се възползвали.
Към юли 2024 г. общо 110 000 души са се отказали от втория стълб и са преместили парите си изцяло в НОИ, като над 65 000 от тях вече са пенсионери.
По неофициална информация на Mediapool силното ограничаване на тази опция е една от препоръките за реформи, отправена при скорошния преглед на пенсионната система, направен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ОИСР предлага хората да имат една единствена възможност да се прехвърлят от частния си фонд в НОИ и това да бъде в момента на пенсионирането.
Изтрита е реформата на Калфин от 2015 г.
Последната реформа в пенсионната система, която подобри устойчивостта ѝ, беше направена от Ивайло Калфин през 2015 г. Само за четири години тя сви дефицита в НОИ от 5% на 3%. Това обаче се оказа за сметка на адекватността на пенсиите, която към 2019 г. достигна критично ниски нива.
След идването на власт на „Продължаваме промяната“ и финансовия министър Асен Василев последва движение в обратната посока, което доведе до чувствително по-щедри пенсии, но за сметка на стабилността на системата, която се върна в изходно положение с дефицит от 5.5%.
В резултат настоящият доклад показва влошаване на перспективите пред дългосрочното финансово състояние на Държавното обществено осигуряване в сравнение с Актюерския доклад от 2019 г., заключава НОИ.
