Близо 10 000 работници и служители са попаднали в последните две години в една позабравена процедура на нашия пазар на труда – масовите уволнения. Известни от времената на голямото закриване на мини и предприятия, тези процедури отново са на дневен ред покрай новините за изтегляне на големи чужди инвеститори от България.
От началото на годината до октомври работодатели са изпратили в Агенцията по заетостта 65 уведомления за предстоящи масови съкращения, които засягат 4921 работници и служители, показва справка на агенцията, пише сайтът „Сега“.
Тази година уволненията очевидно ще изпреварят случилото се през 2023 г., защото тогава за цялата година броят на попадналите в тази процедура е бил 4903 души, а заявките – 58.
Заявки за масови уволнения има почти в цялата страна, включително и в столицата. Най-голям брой оставащи на улицата е заявил най-големият инвеститор в Плевен – заводът за кабелни инсталации „Леони“, собственост на германския концерн „Леони Борднетц-Системе ГмбХ“. Германците вече обявиха, че закриват завода поради трудности в надеждното наемане на достатъчно служители от местния пазар на труда, сериозната инфлация и нестабилната конкурентна среда в международната автомобилна индустрия. В заявката към Агенцията по заетостта са посочени 1191 работници и служители, чието уволнение вече тече, тъй като уведомлението е подадено през юли.
На второ място по значими съкращения е „КонтурГлобал Оперейшънс България“, която държи т.нар. американска ТЕЦ „Марица-Изток 3“. През април и през юли американците са съкратили 318 работници поради спиране на работа на въглищната централа. Тази седмица от компанията обявиха, че от януари до март централата отново ще бъде пусната, а поне 150 души ще бъдат върнати на работа, но засега плановете се изчерпват само със зимния сезон.
Американската ТЕЦ „КонтурГлобал“ реши да се върне в експлоатация
От 1 януари до края на март 2025 г. т. нар. американска“ ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ ще възобнови своята работа, като натовари трети и четвърти блок. Това са се договорили ръководството на централата и министърът на енергетиката Владимир Малинов във вторник.
На трето място по брой съкратени служители е сливенската „АТЕС“ – 266 души, като тяхното уволнение е започнало съвсем скоро или предстои, тъй като заявката е подадена през октомври. „АТЕС“ произвежда кабелни инсталации за автомобили.
Като масово уволнение може да се квалифицира и съкращаването на десетина работници, макар че повечето заявки са за по-голямо преструктуриране. Кодексът на труда дефинира масовите уволнения според състава на компанията – най-малко 30 нарочени за уволнение в големите фирми с над 300 служители; най-малко 10 в тези с 20 до 100 служители и т.н.
Масови уволнения се правят по специална процедура, за да се защити интересът на служителите. За целта работодателят трябва да започне консултации със синдикалните организации или представителите на работниците и служителите не по-късно от 45 дни предварително. Трябва да се положат усилия за постигане на споразумение, за да се ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Трябва да се предостави писмена информация, включително за дължимите обезщетения, която след това се изпраща и в Агенцията по заетостта. Именно затова в агенцията разполагат с данни за масовите уволнения.
На свой ред АЗ уведомява областния управител, общинската администрация, НОИ и Главната инспекция на труда, като предупреждава и бюрата по труда, че предстои масово излизане на безработни, като се набелязват мерки още преди хората да бъдат освободени. Целта е да се подпомогнат засегнатите работници и служители да преминат прехода „заетост в заетост“, без да се преминава през етапа на безработица.
