Младите хора в Европа са все по-свободни. Хората на възраст между 15 и 29 години са едни от най-адаптивните – учат или работят в страна, различна от тази, в която са родени. Но това не е време за безгрижни партита за младите хора в Европа, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Какво кара младите хора да се решат да напуснат родината си?
Според данни на Евростат от 2023 година 14,2 % от младите хора на възраст между 15 и 29 години са родени извън настоящата си държава на пребиваване, а 11,9 % живеят в друга държава, различна от тази, в която имат гражданство. Картината е доста сходна навсякъде – икономическите трудности и усещането за липса на възможности са сред основните причини, поради които младите хора се местят в друга държава. Това се отнася както за гражданите на ЕС, така и за гражданите на държави извън ЕС. За тях обаче преместването носи и рискове.
Португалският социолог социолог Руи Пеня Пиреш заяви, че миграцията на младите хора и изтичането на мозъци в неговата страна се дължат на ниските заплати и жилищната криза. В неотдавнашно интервю за портуралската информационна агенция ЛУЗА научният ръководител на Центъра за наблюдение на емиграцията заяви, че разликата в заплатите и професионалните перспективи е основната движеща сила на португалската емиграция, особено сред по-младите хора. Според португалските данни около 30 % от хората на възраст между 15 и 39 години емигрират.
„Ние плащаме много ниски заплати в сравнение с най-развитите страни в Европейския съюз. Би било напълно неестествено, ако при свободата на движение и тази разлика в заплащането нямаше емиграция“, заяви португалският социолог Пиреш.
По подобен начин и в Словения младите хора посочват недостига на жилища, несигурното икономическо положение, ниските заплати и липсата на възможности за кариера като основни причини за недоволство, въпреки че често хвалят качеството на живот в родната си страна. Общият брой е малък, но все пак значителен за страна с едва 2,1 милиона жители – през 2023 г. около 1500 словенци на възраст между 15 и 29 години напуснаха страната.
В съседна Италия младежите също обмислят бъдещето си в чужбина. По данни на Националния статистически институт на Италия над 300 000 италианци, които са се установили в чужбина през последните десет години, са били на възраст между 25 и 34 години.
За да оправдаят избора си, те говорят за ниски заплати, несъответствие между предлаганата работа и тяхната квалификация, както и за проблеми в обществените услуги. Сред тези млади хора делът на висшистите продължава да се увеличава. „Не е нормално страната ни да не си задава въпроса защо се случва това изтичане на мозъци и защо Италия не се опитва да го предотврати“, каза в доклад Ренато Брунета, председател на Националния съвет по икономика и труд.
Въз основа на извадка от десет държави, предимно европейски, в доклада се посочва, че на всеки млад чужденец, който идва да се установи в Италия, се падат близо девет млади италианци, които я напускат. Коефициентът на младежка безработица възлиза на 19,2 % към ноември 2024 г., което е по-високо от средното за ЕС за младежите под 25 години (15,3 %).
В България между 8 и 10 процента от завършващите средно образование учат в чужбина, като повечето от тях отиват в страни от ЕС като Нидерландия, Белгия, Италия и Испания – страната обаче може да се похвали и с около 10-процентов дял на чуждестранните студенти, привлечени от сравнително ниските такси за обучение и разходи за живот. По-бързият икономически растеж, поне в сравнение със средния за ЕС, може да помогне за спиране на тенденцията. Макар че след присъединяването си към ЕС през 2013 г. Хърватия регистрира голяма вълна от напускащи страната хора, но в последните години тази тенденция се забави. Все пак сред 373 935 души, които емигрираха от Хърватия от 2014 г. до 2023 г. по данни на Централния статистически институт на страната, най-голямата група беше на възраст между 20 и 39 години.
Сред икономистите има консенсус, че емиграцията е тясно свързана с нивото на развитие на страната. Защото е съвсем естествено, особено за младите хора, да се опитат да реализират мечтите и амбициите си в по-развити страни.
Според хърватския икономист Велимир Шонье това най-добре се вижда от два примера – Ирландия и Полша, които някога са били емигрантски страни, но след успешен икономически растеж са се превърнали в държави, в които повече хора идват, отколкото напускат.
Според някои анализатори тенденцията започва да се променя, когато дадена страна достигне около 80 % от средното икономическо развитие на ЕС. Хърватия вече се е доближила до този диапазон с около 78 процента от средноевропейското равнище.
Северна Македония, която е кандидат за членство в ЕС, губи борбата с изтичането на мозъци. Данни на Евростат сочат, че през последните две десетилетия най-малко 200 000 души, или близо 10 % от общото население на Северна Македония, са емигрирали в други европейски страни. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) държавите дестинации за гражданите на Северна Македония са предимно западните държави от ЕС – Германия, Италия и Австрия, както и Швейцария, която не е член на ЕС. Но и по-близките до Северна Македония държави членки на ЕС, като Словения, Хърватия и България, отбелязват увеличение на имиграцията от Северна Македония през последните години.
Емиграцията води до все по-голям недостиг на висококвалифицирани кадри в области като академичните среди и научните изследвания. Според Световния икономически форум Северна Македония има едно от най-високите нива на изтичане на мозъци в света. Младите хора са разочаровани от нивото на корупция в страната, както и от липсата на възможности и перспективи.
В Босна и Херцеговина 2777 души официално са променили местожителството си през 2023 г., за да емигрират в чужбина, като според официалните данни най-честите дестинации са Германия, Австрия, Словения и Хърватия. Въпреки че тези данни не отразяват общия брой на емигрантите, те потвърждават тенденция, която тревожи както политиците, така и експертите, пишат от паритени.бг.
Освен това проучване на Фонда на ООН за населението показва, че почти една четвърт от младите хора в Босна и Херцеговина сериозно обмислят да напуснат страната за постоянно, докато 23% мислят за временна емиграция. Основните причини за това са липсата на възможности за работа, ниското заплащане, несигурността за бъдещето, корупцията и политическата нестабилност.
Експерти предупреждават, че са необходими спешни мерки за създаване на по-добри условия за оставане на младите хора, тъй като тази тенденция се отразява на демографския и икономическия потенциал на страната. Една от ключовите инициативи в това отношение е гаранцията за младежта – програма на Европейския съюз, която предоставя на младите хора на възраст под 30 години възможности за заетост, образование, стажове или практики в рамките на четири месеца след завършване на образованието или загуба на работа.
Експертите обаче подчертават, че в допълнение към тези инициативи са необходими по-широки реформи в образованието, икономиката и пазара на труда, за да се създадат дългосрочни и устойчиви условия за оставане на младите хора и да се предотврати по-нататъшното намаляване на населението.
Самият ЕС е основна движеща сила в насърчаването на мобилността сред младите хора. Най-известна е програмата „Еразъм+“, създадена през 1987 г. с цел обмен на студенти в областта на висшето образование. Според статистиката на програмата оттогава в нея са участвали около 16 милиона души. От създаването си досега програмата е разширила обхвата си, включвайки и стажанти, младежки работници или спортни треньори. За периода 2021-2027 г. за „Еразъм+“ са отпуснати около 26,2 милиарда евро.
Въпреки това преместването на граждани на държави в ЕС, които не са в Съюза, невинаги допринася за подобряване на тяхното положение. Данните на Евростат сочат, че през 2023 г. рискът от бедност или социално изключване е бил два пъти по-висок при 47,2 % от младите хора, живеещи в своята собствена страна (21,8 %). Освен това равнището на безработица сред тях е 15,1 % в 27-те държави членки в сравнение с 10,9 % за младите граждани на ЕС.
Тъй като миграцията остава актуална тема в целия блок, младите мигранти – дори добре образованите – често се сблъскват с расизъм и отхвърляне, което изостря тези рискове. Френският премиер Франсоа Байру беше критикуван дори от своите съюзници по-рано тази седмица, след като заяви, че нараства усещането, че имигрантите „наводняват“ Франция.
„Приносът на чужденците е положителен за един народ, стига да е пропорционален“, заяви Байру. „Но веднага щом се появи усещането за наводняване и спреш да разпознаваш собствената си страна и да виждаш нейния начин на живот и култура, се появява и отхвърлянето“.
Във Франция силен фактор за младежката миграция извън ЕС са пристигащите от Африка мигранти, много от които се опитват да намерят изход от ендемичната безработица. Пример за това е Тунис, който до 50-те години на миналия век е бил под френско управление. Проучване, публикувано от Арабския барометър през август, установи, че седем от всеки десет тунизийци на възраст между 18 и 29 години желаят да емигрират. Официалните данни сочат, че 41 % от младите тунизийци са безработни, въпреки че 23 % от тях имат висше образование.
