Тодоровден, известен още като Конски Великден, е подвижен празник в българския православен календар, отбелязван всяка година в съботата след Сирни Заговезни. През 2025 година Тодоровден ще се чества на 8 март, съвпадайки с Международния ден на жената.
Празникът е посветен на свети Теодор Тирон, раннохристиянски мъченик от IV век, и е свързан с надеждата за настъпване на пролетта и плодородие. Според народните вярвания, на този ден светецът забивал гореща главня в земята, за да я затопли, след което яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
Тодоровден е известен с богатите си традиции и обичаи, които се спазват в различни краища на България:
Конски надбягвания (кушии): Рано сутринта мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. След това се организират кушии, като победителят и неговият кон получават награди.
На Тодоровден се препоръчва носенето на червен конец на китката като талисман за защита от негативни влияния и зли сили. Този амулет е широко разпространен в българската традиция и се вярва, че предпазва от уроки и носи здраве и късмет.
Обредни хлябове: Жените замесват обредни хлябове, които се раздават за здраве. От тях се дава и на конете, за да бъдат здрави и силни.
Спазване на полово табу: Съществува вярване, че зачеването или раждането на дете през Тодоровата седмица може да доведе до свръхестествени качества у детето, като способността да се превръща във вампир, върколак или караконджул.
Обичаи за младите булки: В някои региони Тодоровден е известен като „Булкина събота“. Младите невести, омъжени през последната година, обличат празнични носии и раздават обредни питки, като по този начин получават благословия за зачеване и износване на здрави деца.
Гадаене за бъдещето: През седмицата преди Тодоровден момите поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес, вярвайки, че сънищата им през тази нощ ще разкрият кога ще се задомят.
Традиционната трапеза на Тодоровден включва пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз и праз лук.
Съществуват и някои поверия и забрани, свързани с празника:
Измиване и ресане на косата: В някои региони се вярва, че ако майките измият децата си рано сутринта на Тодоровден, те ще са здрави и няма да ги боли глава.
Избягване на консумация на праз лук: На този ден не се консумира праз лук, за да се предотвратят болести по конете.
Избягване на определени дейности: Жените не трябва да перат дрехи на Тодоровден, тъй като се вярва, че свети Тодор може да мине с белия си кон и да донесе лош вятър, който да причини болести на тези, които носят изпраните дрехи
Предпазване от зли сили: Според старо поверие, седмицата, която започва от Тодоровден, е сред най-опасните през годината. Вярва се, че през нощта на Тодоровден светецът броди из селата, преобразен като мъртвец или „кара-кон“, откъдето произлиза и думата караконджул, означаваща зъл дух в тялото на животно.
Тодоровден остава един от най-обичаните празници в България, съчетавайки народните вярвания, любовта към природата и почитта към животните.
На Тодоровден имен ден празнуват всички, които носят имената Теодор, Тодор, Тодорко, Тотьо, както и някои носители на името Божидар, в зависимост от традициите в различни региони. При дамите празнуват Теодора, Тодорка и Дора.
