Бодигардовете са неразделна част от живота на всеки, който е достигнал върха на успеха и популярността, независимо дали е попзвезда, актьор или обществена личност.
Но какво е да работиш за тези известни личности? Отговорът идва от бивши телохранители на известни личности, които разказаха за своя опит в Reddit.
1.
„Бях бодигард на Еминем от пролетта на 2000 г. (точно преди излизането на албума The Marshall Mathers LP) до есента на 2004 г. (по времето, когато излезе албумът Encore).
Мога да напиша книга за това. Когато разговаряте с Еминем, никога не бихте предположили, че той е знаменитост. Той беше изключително скромен, малко неловък и почти никога не се държеше като идиот. Отнасяше се много любезно и добре с целия си персонал – от озвучителите до хората, които приготвяха храната. Никога не използваше статута си на знаменитост, за да тормози хората, и сякаш го избягваше. По-младият полубрат на Еминем – Нейт, от друга страна, беше друга история; той използваше роднинството си с Еминем, за да ходи в различни ексклузивни заведения и да спи с момичета всеки ден.
Еминем също така беше голям фен на оръжията (винаги носеше пистолет със себе си, дори след ареста си :O) и понякога се пристрастяваше към тежки лекарства, отпускани с рецепта.
Но вие, феновете, бяхте най-големият му проблем. Еминем не можеше да отиде никъде, а концертите, турнетата и всякакви публични изяви (особено в края на 2002 г., когато и „Шоуто на Еминем“, и филмът „8 миля“ доминираха в популярната култура) бяха най-хаотичните преживявания в живота ми.“
2.
„Когато бях млад и работех като охрана, веднъж имах възможност да придружа Джон Сина и ми беше казано да държа феновете далеч от него.
Един фен го забеляза и поиска автограф, а след това го забелязаха и останалите. Сина ги пусна и даде автограф на всеки един от тях.
Той ми се извини, че съм го чакал, и ми купи сникерс, когато стигнахме до съблекалнята му.
Всичко това се случи, когато той все още беше новобранец и не много популярен, и аз винаги ще помня това. Когато хората казват, че той е много приятен човек, те не преувеличават.“
3.
„Най-лошият ми клиент: Тони Робинс.
Човекът беше особен, да не говорим, че направи богатството си, възползвайки се от лековерни хора, а поведението му беше отвратително. Той изискваше в хотелската му стая винаги да има определена температура и когато тя спаднеше с няколко градуса, губеше самообладание и започваше да крещи на персонала.
Трябваше да го придружа до стаята му след един от семинарите му, а „антуражът“ му (групови почитателки и поклонници) заяви, че трябва да стоя на 6 метра от него, иначе ще „наруша аурата му“.
Как, по дяволите, трябваше да го защитя, като спазвам това разстояние?.
Най-добър: Снуп Дог, известен още като Snoop Lion.
Той беше напълно спокоен. Помоли ме да пусна мача на „Стийлърс“ за него и ми даде една пачка пари, за да платя за един куп Playstation 2 игри и да ги занеса в стаята му, тъй като той и обкръжението му щяха да имат турнир по Madden тази вечер. Също така ме помоли да пускам до него само деца, тъй като той раздава автографи само на тях, а не на възрастни. Всъщност той е невероятно красноречив и учтив човек, като се има предвид с какво е станал известен“.
4.
„Най-забавната ми история като бодигард беше с Шак. Той дойде в клуба, в който работех, и ме назначиха да го пазя.
По онова време тежах 105 кг при ръст 195 см, но в сравнение с него бях лилипут. Беше просто смешно, че изглеждах като дете до него, но работата ми беше да го „защитавам“. Не беше голяма работа, просто трябваше да държа настрана от него хората, които цяла нощ искаха автографи/снимки.“
5.
„Робърт Дювал [„Кръстникът“].
Чудесен, чудесен човек. Носи със себе си тетрадка и всеки път, когато вечеря в някое заведение, си записва името, за да знае дали да се върне там и какво да си поръча. Един ден вечеря в малко заведение и тъкмо се канеше да поиска сметката, когато някой най-сетне го разпозна. Там имаше само около 20 души и само около 10 искаха автограф (това беше във времето преди камерите на мобилните телефони), а останалите се задоволиха само с ръкостискане.“
6.
„Веднъж, за моя голяма радост, имах възможността да охранявам Питър Кълън.
За непосветените, Питър Кълън е гласът на Оптимус Прайм и Йори [от „Мечо Пух“]. Когато пристигнах на място, нямах никаква представа кого охранявам. Влязох и разбрах, че съм в компанията приятни хора, а когато разбрах, че охранявам Питър Кълън, бях развълнуван.
Оказа се, че той е един от най-приятните хора, които съм срещала в живота си, и наистина обича феновете си.
Хората му разказваха истории за това как им е повлиял като Оптимус и Йори, а той ги приемаше много лично и ги прегръщаше, когато виждаше, че имат нужда от това. Гледаше всички подаръци, които му даваха, и наистина ги оценяваше. Докато беше в гримьорната, той си поръчваше мляко и храна от ресторант „Швейцарска хижа“ – той наистина обичаше „Швейцарска хижа“. Винаги се шегуваше зад кулисите и ми предлагаше да седна в салона и да си почина.
7.
„Работил съм като частен охранител за Сизър Милан („Говорещия с кучета“), той е много трудолюбив и земен човек. В ранчото той винаги пристигаше пръв и си тръгваше последен, а тогавашната му приятелка също беше много приятна и интересна събеседничка.“
8.
„Не бива да говоря за това, но някои знаменитости наистина се откроиха – и добри, и лоши.
Трябва също да отбележа, че не бях техен бодигард, а вършех друг вид „работа“.
Когато говоря за истинския характер на тази знаменитост, тя разбива сърцата на всички мои приятелки – Гуен Стефани. Сериозно, работила съм за нея три пъти и предпочитам да лежа на легло, с матрак от пирони, отколкото да се занимавам отново с нея. Гавин Росдейл, от друга страна, е най-готиният, най-скромен и спокоен човек в историята.
Това, което ме изненада най-много, бяха Бекъмови, и двамата. Отново най-учтивите и земни, приятни и внимателни хора. Сега вече никога не мога да кажа неприятни неща за Пош Спайс или да се подигравам на Дейвид“.
9.
„Бях бодигард на Фей Рей [„Кинг Конг“ (1933)] по време на фестивала на нямото кино в Сан Франциско. Тя беше невероятна. Мила, елегантна и всичко.
Веднъж бях заплашен от тълпа, когато не им позволих да се приближат до нея (по нейно нареждане) – доста интересно преживяване.
10/10 Бих работил отново като бодигард – ако тя все още беше жива.“
10.
„Веднъж, когато една звезда от „Умирай трудно“ снимаше в нашия град, той и съпругата му, която беше полузвезда, отседнаха в хотела, в който работех.
Въоръжените им охранители (в множествено число) стояха на вратата на стаята им до края на смяната им, след което слязоха да пийнат по едно питие в бара от другата страна на улицата, където целият персонал на хотела отиваше да се „освежи“ след работа. Бяха много интересни, великодушни момчета, които добре осъзнаваха, че работата им е глупава, но успяваха да запазят уважение към „шефа“ си, докато се смееха на факта, че най-голямата заплаха, пред която са изправени по време на работа, е сандвич с пуйка, поръчан в стаята им.“
11.
„Бях ранен по време на службата си в морската пехота в Сан Диего през 2009 г.
Бяхме изпратени на ComicCon, за да осигурим охрана на знаменитости, които раздаваха автографи и се появяваха на сцената. Без съмнение най-добрите, за които работих, бяха разбивачите на митове Джейми и Адам. Абсолютно невероятни момчета. Подписваха безплатно всичко, което им се поиска, и се снимаха с всички.
Най-лошият, и това ме натъжи безумно, беше Адам Уест [„Батман“ (1966-68)].
Той се оказа пълен боклук. Появи се „под прикритие“, носейки слънчеви очила и маска. А когато я свали и малко хора му обърнаха внимание, той се вбеси и изчака всички на опашката да го аплодират, преди да седне. След това му отне 20 минути, за да се „подготви“, което означава да крещи на асистента си по куп различни причини. Когато най-накрая започна да допуска хората до себе си, беше обявено, че всеки от автографите му струва 40 долара и той ще подпише само една от 4-те снимки, които сам донесе. След един час той започна да подписва неща, които хората бяха донесли на двойна цена. 80 долара за това, че е поставил курсив върху тях. А той не добавяше нищо от себе си. Само автограф. След това се изплаши и си тръгна, като първо крещеше на асистента си около 10 минути. Той си тръгна, а на опашката бяха останали над 150 души, които бяха там от около 3 часа. Бях много тъжен. Преди това винаги съм го харесвал…“
12.
„Не е много интересна история, но помогнах на групата Marky Mark and the Funky Bunch да се предпази от побеснели фенове по време на концерт.
В общи линии трябваше да стоим на опашка и да предаваме припаднали момичета по веригата до екипа на линейката. Със сигурност не ми беше там мястото, тъй като бях на 14 или 15 години и доста кльощав, но бащата на моя приятел отговаряше за това. Имах късмета да си поговоря с Марки Марк [Марк Уолбърг], който беше много приятелски настроен и ми показа едно много яко гангстерско ръкостискане. След това хапнахме пържено пиле с групата зад кулисите.“
13.
„Най-добрите: KRS-1, Уорън Джи, Дъги Фреш, Снуп Дог, Роб Зомби (той се оказа невероятно готин и скромен), Деймиън Марли, Ту Шорт, Травис Баркър, Кид от Kid ‘n Play, Джим Белуши, а също и всички порнозвезди, с които работих, бяха невероятно готини. И още куп други.
Най-лошото: почти всички спортисти са гадняри, с изключение на хокеистите. Всички хокеисти, с които съм общувал, са били много мили!“
14.
„Най-лошият ми клиент:
Адам Ламбърт… Никога не съм срещал или работил за човек, който е толкова безсърдечен и груб. Веднъж ме помолиха да бъда негов личен охранител като услуга за мениджъра на турнето му. Той буквално се приближи до мен, сложи ръка на рамото ми и каза: „Докато не видиш как хиляди хора ме тормозят, стой колкото се може по-далеч от мен.“ …. Не можех да повярвам, че някой, когото трябваше да защитавам, ще ми каже това. Направих всичко възможно да остана професионалист и направих всичко възможно да не убия този човек със собствените си ръце. Той умишлено превърна нощта ми в истински ад“.
15.
„Има една актриса, която е звездата на полупопулярен сериал на ужасите по Fox, който по някакъв начин вече е в третия си сезон по това време и тя е най-лошата звезда, с която някога съм работил.
Никога не съм виждал някой да презира така целия снимачен екип без никаква причина. Трябваше да спрат продукцията за повече от 2 седмици, защото гаджето ѝ скъса с нея, а тя отказваше дори да говори с белите членове на екипа, освен ако не са нейни началници. Никога досега не бях изпитвал желание да нарека някоя жена с такива груби думи, докато не започнах да работя с нея. О, и почти забравих – тя ухапа стилиста си по ръката. Фокс трябваше да се поизпоти, за да не стигне случаят до съда“.
