Съвестта гризе отвътре, всеки поглед на любим човек предизвиква чувство за вина, а мълчанието става все по-натоварващо.
Въпросът за признаването на предателството измъчва душите на много хора, които се оказват в подобна ситуация.
Тежестта на една тайна може да бъде твърде голяма за понасяне.
Пазенето на тайната на изневярата създава постоянно вътрешно напрежение.
Човек започва да изпитва тревожност, проблеми със съня и промени в настроението.
Постоянното чувство за вина може да разруши не само връзките, но и собствената ви психика.
Признаването на изневяра може да предизвика цял набор от реакции:
гняв и ярост
дълбока депресия
желание за отмъщение
пълно отричане на ситуацията
желанието да простиш всичко
Причините, които тласкат хората към изповед, са различни. Често човек се изповядва не заради партньора си, а за да успокои собствената си съвест.
Важно е честно да се отговори на въпроса: кой наистина ще се почувства по-добре след изповедта?
Преди да се изповядате, трябва да имате предвид няколко важни момента:
продължителност на връзката
имащи деца
финансова зависимост
вероятността от повторение на ситуацията
готовност за последствия
Възможността партньорът да научи истината от трети лица е силен аргумент в полза на признанието.
Информацията, получена отвън, може да причини много повече травми, отколкото доброволното приемане.
Признанието може напълно да разруши доверието в една връзка.
Възстановяването на емоционалната интимност след такъв удар ще изисква огромни усилия и от двамата партньори. Някои двойки не успяват да преминат този тест.
Научавайки за изневярата, човек често започва да се съмнява в собствената си привлекателност, способности и заслуги.
Признанието може да предизвика дълбока лична криза в измамената половинка.
Взаимоотношенията никога няма да бъдат същите, след като признаете, че сте изневерили.
Партньорите ще трябва или да възстановят отношенията си, като вземат предвид болезненото преживяване, или да решат да се разделят.
