Средно на всеки 8 години те преодоляват новите знаци на хартиените банкноти, пишат колегите от 24часа.бг.
Рязко намаляха фалшивите 20 лева, дори 50-олевките. Инфлацията пренасочи фалшификаторите на пари към едрите купюри, стана ясно от данните на БНБ за първите шест месеца на тази година.
От тях се разбра, че броят на фалшификатите на най-защитените доскоро у нас банкноти – с номинал 100 лв., се е увеличил 4 пъти между първото и второто тримесечие
Доскоро сигурните и отлично защитени банкноти с най-големия номинал вече водят класацията на най-подправяните. Само задържаните купюри с този номинал през второто тримесечие са 230, докато през първото са били 50.
Такъв голям брой ментета от този номинал не са били хващани никога досега, като статистиката за парите в обращение на БНБ се води от 2007 г. до момента. За сравнение, през миналата година, както и предишни години са били хващани по 2-3 столевки менте на тримесечие.
Само преди една година първото място бе отредено на подправените петдесетолевки, като повечето от тях се откриваха най-вече през банкомати като внесени банкноти.
Схемата за прането им бе следната – внасяне на фалшиви 50 лв. и веднага след това теглене на истинска банкнота с този номинал.
След като банките промениха съотношението на различните номинали и ограничиха внасянето на 50-левки, фалшивите пари с този номинал рязко намаляха. И сега вече петдесетолевките менте делят второ място с купюрата от 20 лева. От началото на годината до края на юни са хванати 157 подправени 50 лева, а неистинските двадесетолевки са точно 160.
Расте броят и на фалшификатите от други номинали, които през второто тримесечие на тази година са били 397, а през първото 225 броя, отчита статистиката.
Поскъпването рязко сви количествата задържани фалшиви банкноти от доскорошния фаворит – 20 лева, като те продължават да намаляват – към юли те са 74, а през първото тримесечие са били 83.
Почти никой не се насочва към неистинските банкноти от по 10 лева, които вече са само 10 броя, а през първото броят им е 14. Само осем от 11 неистински монети са метални двулевки, четири са с номинал един лев и 10 със стойност 50 стотинки.
Според медийни публикации две организирани престъпни групи произвеждали фалшивите пари с едри купюри, установили криминалисти. Предстояло разбиване на нелегалните печатници. От БНБ също обмислят мерки за пресичане на новите измамни схеми.
Като отговор на тази тенденция проблемът с разбиването на суперзащитата на банкнотите от 100 лв. може да промени дори технологията на производството на хартиени пари с висок номинал, смятат експерти.
Как да се разпознаят фалшивите банкноти?
Първият тест може да бъде гладкостта на хартията – истинските не са гладки. Ако върху банкнотата има изобразен ликът на човек, релефът обикновено най-силно се усеща върху ревера. При 50-те лева например това е реверът на костюма на Славейков, а при 100-те – на Алеко Константинов.
Ако липсва изображение на човешки образ, както е например при еврото, грапавостта е най-силна при централния обект и върху името на банката, която ги е издала.
Вторият тест е така нареченият воден знак, който представлява изтъняване на хартията под определена форма. Истинският воден знак прозира, когато човек гледа банкнотата срещу светлината, ако е поставена на тъмна плоскост, изображението става черно, а на светлина е бяло. Рисуваният, т.е. подправеният воден знак, винаги е тъмен и не се променя от това дали го гледаш срещу светлината, или не.
Холограмата също е инструмент за защита – тя е сребърен валутен знак, който сменя цвета си, и върху него трябва да се видят поне три различни изображения. При различните валути тази лента е различна, като при левовете е сребърна лента. Проверката трябва да установи сменят ли се изображенията изцяло, плавно ли преминават от обект в обект, цветовете добре разграничими ли са.
В оборот в момента са две серии банкноти от по 100 лева. Първата банкнота от 100 лв. е в оборот от 2003 г. Новата серия е емисия 2018 г. Сходството между двете серии е значително, а разликите са само в допълнителните защити при по-новите столевки.
На тях има допълнителен знак за незрящи
– пет дебели и шест тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата. Холограмната лента е с оптични ефекти, които се редуват при промяна на ъгъла на наблюдение на двете изображения – на еделвайс и профил на Алеко Константинов.
На банкнотата има цветен холограмен портрет на Алеко Константинов, детайл от негов паметник, който променя цвета си от смарагдовозелено към сапфиреносиньо. Трудно за подправяне е постигането на динамичен шахматен ефект с промяна на цвета също от зелено към синьо на обемното триизмерно изображение на числото 100.
С мастило с оптичен ефект е отпечатано числото 100, което също променя цвета си с шахматен ефект. Осигурителната нишка, вградена в хартията и частично излизаща от обратната страна със светъл повтарящ се текст “БНБ 100” и с динамичен шахматен ефект, също сменя цвета си от зелено към синьо. Изображението на повтарящия се текст “БНБ 100” се чете от лицевата страна, когато банкнотата се постави срещу източник на светлина.
Последният елемент от защитата – воден знак с висока резолюция, се вижда от двете страни на банкнотата, когато се постави срещу източник на светлина. Той се състои от полутоново изображение на портрета на Алеко Константинов.
Първите няколко столевки от 2003 г. са стрували по 300 лв., а първата от серията е била продадена на търг, свидетелстват архиви на централната банка. Цената им е била същата като на първите нови банкноти от всички номинали при деноминацията на лева през 1999 г.
Cpeдният живoт нa една cтaндapтнa xapтиeнa кyпюpa e 2-3 гoдини, а на тези с по-високи номинали е около 7. След като Aвcтpaлия въведе плacтмacoви бaнкнoти, те вече се произвеждат в над 50 държави. Haй-paзпpocтpaнeнaтa пapичнa кyпюpa в cвeтa e 100 дoлapa. Според експерти трудно се постига суперзащита на хартиените пари, защото средно за 8-10 години защитите биват пробивани от фалшификаторите.
Вероятно не много хора знаят, че еврото, което скоро ще се въведе и у нас, всъщност не е изработено от хартия. Хартията за евробанкноти е направена от памучни влакна, които са отпадъчен продукт от текстилната промишленост.
