Сега живея втори живот, музиката и новата среда ме извадиха от дупката
„Бях добро дете и винаги си учех уроците. Имах голям афинитет към изкуството и музиката. Заради това бях сред тормозените деца в училище, без по никакъв начин да съм провокирал агресия.“
Така започва личната си изповед пред „България Днес“ пловдивчанинът Людмил Харизанов от „Гласът на България“. Той представи вълнуващо съчетание между R&B и попфолк с изпълнението си на песента „Губя те бавно“ на фолкпевицата Гергана. Успя да обърне три стола и избра да бъде в отбора на Мария Илиева, която отсече:“Има слънчева душа и хубава личност“.
За съжаление на Людмил много скоро той отпадна на следващата пресявка и не успя да продължи. Но историята на младия мъж вдъхновява много хора в неговото положение да не мълчат пред родители, близки и педагози и да говорят открито за насилието и агресията в училище.
„От много малък съм дружелюбен, мил и комуникативен с всички. Преместихме се от голяма къща извън града в 1 клас в школо в квартал „Кючук Париж“. Децата бяха много по-различни от мен. Дали от възпитание, култура и манталитет, но не успях да открия подходящата среда сред тях. Основните им теми бяха пушене на цигари, пиене на енергийни напитки и на кого ще се подиграват днес“, разказва Харизанов.
Несходството постепенно води до влошаване на отношенията в училище.
„Една от кулминациите беше физическа саморазправа в 5-и клас. 17-годишно момче, което беше приятел на други момчета от класа ми, дойде и започна да ми се подиграва, да ме рита в корема и блъска. Обърнахме се към ръководството на училището, потушиха скандала и ни накараха да си стиснем ръцете. След това нищо не се промени. Нямах търпение да завърша и да се преместя“, разкрива изпълнителят.
Така и става. Людмил сменя училището в същия квартал. Без резултат.
„Преместих се в ново училище в 6-и клас, но се оказа още по-лошо. След 7-и ме приеха в музикалното училище с поп и джаз пеене и пиано. Тогава започна вторият ми живот. Намерих си приятели, а хората там бяха коренно различни. Посрещнаха ме много топло в уютна среда“, продължава с разказа си певецът, който и до днес продължава да среща по улиците на „Кючюк Париж“ гамените от стария клас и не вижда промяна в поведението им.
Участието на Людмил в „Гласът на България“ прикова вниманието със своята мисия.
„Освен да покажа как пея, основната ми идея беше каузата за тормоза в училище и за това, че ако даден човек, който гледа предаването и се разпознае като жертва на тормоз – вербален, физически, психически – да не мълчи и търпи като мен 7 години, а да потърси органите на реда, възрастен човек, приятел, близки. Да не се затваря в себе си. Аз успях да изляза от това чрез музиката и смяната на средата. Но други могат да имат социални проблеми по-късно и и това да им остане белег за цял живот“, посочва Харизанов.
Пловдивчанинът има по-малък брат и вижда, че по-младото поколение постоянно се затваря в себе си и не излиза толкова, а родителите не комуникират достатъчно с тях.
„Призивът ми е и към родителите да отделят повече време на децата си и да питат как са. В забързаното време ги пращат на уроци и е важно битовизмите да са решени. Но остават другите проблеми“, споделя Людмил.
И допълва: „Родителите ми са млади, имаме много добра връзка, просто от срам и/или незнание не съм споделял и не съм показвал вкъщи, че съм бил тормозен. Не виня моите родители, крил съм по перфектен начин от тях по детски“.
Сега учи „Педагогика“ в музикалната академия под тепетата. Работи с двама колеги музиканти и заедно подготвят нови песни за себе си и други изпълнители.
След участието си в „Гласът на България“ получава множество поздрави за смелостта от учители, родители, близки и непознати. Което още повече го окрилява да разпространява мисията си.
