Новите мерки на Българската народна банка (БНБ) за ипотечното кредитиране ще отдалечат във времето мечтите за собствен дом основно на хората с ниски доходи, но като цяло не се очаква да имат съществено отражение върху активността на пазара на недвижими имоти и на кредитирането в България. Това каза в интервю за БТА Александър Бочев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ).
Миналата седмица Управителният съвет на БНБ прие новите мерки, които влизат в сила от 1 октомври, като те предвиждат съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане да е в размер не по-висок от 85 на сто; съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане да е в размер не по-висок от 50 на сто; максималният срок по договора за кредит да не е по-дълъг от 30 години.
Председателят на НСНИ отбеляза, че депозитите в банките продължават да са с почти нулева доходност – около 0,10-0,12 процента на година, като това до голяма степен движи имотния пазар, защото доходността от наем е почти 4 процента и хората продължават да предпочитат да купуват имоти. В този смисъл тенденцията да купуваме жилища със спестени пари ще продължи, независимо от това какви са новите мерки на БНБ.
Може обаче да се очаква „събуждане“ на „спящите“ пари на българина, които са извън банките, което ще се подсили и от влизането на страната в еврозоната и очакванията за засилване на паричния контрол, смята експертът. Той обаче посочи, че като цяло и в този случай не може да се говори за сериозен ръст на дела на покупките на имоти с лични средства спрямо тези с ипотечни заеми, пишат от пловдив24.бг.
Заради ръста на средните цени на имотите в по-големите градове в момента предлагането им е за около 150 000-200 000 евро. При финансиране от банките на около 85 процента от 200 000 евро, сега средностатистическият кредит на семейство, което купува апартамент с три стаи или малко по-голям в по-големите градове, е около 170 000 евро или 330 000-350 000 лева, посочи експертът. Хората в по-зряла възраст предпочитат по-кратък срок за връщане на ипотечните заеми, което е свързано и с по-високия размер на личните им спестявания, докато при по-младите българи се залага на по-дълъг хоризонт заради очакването доходите им да растат, а оттам и да се увеличават възможностите за отделяне на спестявания. Председателят на НСНИ посочи, че в България достъпността до жилища става все по-добра, за което говори и статистиката на БНБ, според която с всяка година ръстът на доходите на домакинствата изпреварва този на цените на имотите.
Експертът не очаква новите мерки да повишат интереса на потребителите към финансиране на покупка на ново жилище чрез други видове банкови заеми. И в момента съществува практиката част от кредита да бъде изтеглен като потребителски, а друга – като ипотечен заем, или пък да се ползва ипотечен кредит, който да е на две части – за покупка на имот и за довършителни работи или обзавеждане, каза Александър Бочев.
Според него тези „хватки“ във финансирането ще продължат да съществуват, но той посъветва потребителите на ипотечни заеми да не забравят, че здравословното съотношение на кредита към дохода е 35 процента, при позволен от БНБ до 50 процента.
Последните мерки, които БНБ прилага, по-скоро са насочени към потребителите, към кредитополучателите, за да има охлаждане на техните мотиви и желания за получаване на заем, отлив от кредитния пазар може да се очаква от страна на хората, които към момента не биха могли да си позволят ипотечния кредит, обобщи председателят на НСНИ.
Според експерта обаче цените на наемите в големите градове на страната, дори и след повишението им, са доста по-ниски, отколкото в повечето европейски столици, а там много от хората живеят под наем и в този смисъл за българите, които евентуално ще бъдат засегнати от новите мерки, има алтернатива.
