Изминалата 2024-та беше поредната трудна година за работодателите, защото беше белязана от недостиг на кадри в някои сектори – отражение и на демографската криза и застаряващото население, продължи да нараства трудовата миграция. Хората преосмислят ценностите, пренареждат приоритетите и ценят все повече гъвкавостта и автономията. Технологиите застрашават работни места, но и създават нови. За бизнеса е все по-трудно да се предсказва нуждата от какви кадри ще се изостри през следващите 12 месеца.
Това коментира пред БНР София Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта.
Анализът ѝ показва, че пазарът на труда се трансформира под влиянието на технологиите, а икономиката ни е под демографски натиск. Хроничната непредсказуемост и слабия икономически растеж дестабилизират бизнеса.
Понякога има недостиг не само на квалифицирани кадри, но дори на хора, които имат желание да работят.
„Със сигурност над две трети от работодателите имат трудности с назначенията. При тези условия, закономерно е заплатите да нарастват – допълни Василева. – Българската демография е такава, че и в следващите години ще трябва да разчитаме на внос на работна ръка.“
Сред световните тенденции е и прозрачността на възнагражденията, които и според европейска директива ще са ясни още преди назначаване, както и във връзка с равнопоставеността на половете и при заплащането на труда, пишат колегите от пловдив24.бг.
Вече размерът на заплатите, посочен в обяви за работа, привлича повече кандидати.
Когато естеството на работа го позволява, хибридният начин на полагане на труд все повече се налага за сметка на отдалечения. Сред тенденциите е и по-честата смяна на работа, особено сред по-младите генерации.
В новата икономика уменията стават валутата на бъдещето. Техническите умения имат срок до 5 години, все повече се ценят меките умения, които не могат да се автоматизират.
На много от хората ще се наложи да работят „рамо до рамо“ с изкуствения интелект, той ще промени труда и човешкото участие, ще разшири възможностите. Преквалификацията, ученето през целия живот ще носи повече сигурност и увереност на пазара на труда. Обучението ще е задължително за оцеляване.
„За хората винаги ще има работа, но се надявам да не се налага да работим, за да живеем“, изрази оптимизма си Надя Василева.
