Не всеки собственик на куче знае, че цветът на яката на домашния любимец може да разкаже за характера на животното и неговите нужди.
Идеята за цветно кодиране на нашийници за кучета започна да се развива преди около 25 години в Австралия. Тогава един треньор реши да използва жълти панделки и бандани за кучета, за да покаже на другите, че животното се нуждае от повече пространство.
Оттогава тази система се разпространи в много страни по света.
Постепенно водачите на кучета идентифицираха основните цветове на нашийниците или каишките и какво могат да означават.
Червен нашийник, подобен на знак за спиране, сигнализира, че кучето може да не е готово да общува. Това не означава непременно, че животното е агресивно – по-скоро е предупреждение, че кучето не иска да среща нови хора и животни на разходка.
Обратно, зеленият нашийник показва, че кучето е дружелюбно и отворено за комуникация – точно като зелен светофар „давай“.
Жълтата яка, както бе споменато по-горе, може да предупреди, че домашният любимец се нуждае от повече пространство, за да свикне с непозната среда.
Жълтото също може да означава, че кучето търси нов дом.
Прието е да се поставят бели нашийници на слепи или глухи кучета.
Ако видите животно с такъв нашийник, това не означава, че е агресивно или недружелюбно. Белият аксесоар е сигнал, че кучето може да се изплаши, ако го приближите неочаквано.
Оранжевият цвят показва, че кучето се чувства удобно да се среща с нови хора, но не е в настроение да общува с други кучета.
Лилавата яка служи като знак за другите, че кучето не трябва да се храни.
