Веществото пиролохинолин хинон (PQQ) е идентифицирано през 1979 г. и е определено като витаминоподобно и е водоразтворимо. Въз основа на проведените досега изследвания се смята, че храната е най-важният източник за човешкото тяло, но може да се произвежда и от някои чревни бактерии.
Има го в някои плодове и зеленчуци, в чая, чушките, спанака и в соевите продукти, а новородените го приемат чрез кърмата. Витамин В14 е коензим на редуктази и дехидрогенази, чието основно свойство е да поддържа редокс потенциала на клетките и митохондриите – “електроцентралите” в нашето тяло.
30 години по-рано – в 1949-а, кристално жълтеникаво вещество е изолирано от човешка урина и е посочено в научните източници като витамин B14. При лабораторни тестове се наблюдава високо ниво на клетъчно делене, след като е добавено към костен мозък.
Химическата му структура предполагала, че това е метаболит на ксантоптерина, действащ като пигмент в крилете на пеперудата и някои други насекоми, за да могат да абсорбират UV-лъчите.
Днес за пиролохинолин хинонът се знае, че притежава антиоксидантни, имуномодулиращи, кардиопротективни, антихиперлипидемични и антидиабетни свойства. Установено е, че има и невропротективни ефекти, като чрез своята антиоксидантна активност стимулира освобождаването на фактора за растеж на нервите, който е важен за образуването и разклоняването на нервните клетки.
Съществуват доказателства от предклинични проучвания, че може да инхибира болестта на Паркинсон, но само в ранните етапи
Важните механизми на действието н веществото включват активирането на специална сигнална молекула, която играе ключова роля в биогенезата и функцията на митохондриите и влие на различните сигнални пътища в клетката.
Счита се за мощен антиоксидант, който може да бъде до 5000 пъти по-ефективен от витамин С. Биосинтезата на Витамин В14 се осъществява в различни бактериални видове в почвата, и затова растителните храни, млякото, яйцата и месото съдържат определени количества от него, които се абсорбират от тялото ни пълноценно, пишат от блиц.бг.
Хората приемат чрез храната около 1-2 милиграма дневно, малко количество произвежда и човешкият чревен микробиом.
Все още не е доказано, че PQQ е основно хранително вещество, но проучванията върху животни показват, че диета без това вещество има отрицателни ефекти върху здравето. Те включват нарушения на растежа и развитието, имунитета, плодовитостта, състоянието на кожата и митохондриалните функции като производство на енергия, метаболизма на аминокиселините и изгарянето на мастните киселини – основна градивна единица на мазнините в тялото. Смята се, че е обещаваща антистареене активна съставка, което мотивира провеждането на изследвания в тази област.
Данните от наскоро проведено проучване за срок от 3 дни сочат, че приемът на 0,3 милиграма Витамин В14 на 1 килограм дневно значително подобрява антиоксидантния статус, митохондриалната функция и понижава нивата на маркерите за възпалителни процеси в организма – С-реактивен протеин и интерлевкин-6.
Количеството съответства на приблизително до 21 милиграма за човек с тегло 70 килограма. Енергийните доставчици на тялото ни, био-електроцентралите ни, се възползват от PQQ, който поддържа високи енергийните ни нива и ни прави по-ефективни.
Препоръчва се да наблегнем на богатите с веществото храни сутрин, заради предполагаемите положителни ефекти върху мозъчната функция. А С-реактивните протеини са един от най-надеждните индикатори за това, че в тялото има възпаление.
Възпалителните реакции са свързани с широк спектър от хронични заболявания, така че всяко хранително вещество или съединение, което може да ги намали, има положителен ефект върху здравето.
Други проучвания при хора показват, че приемът на 20 милиграма PQQ дневно понижава нивата на LDL холестерола, има положителен ефект при стрес, проблеми със съня и умора, насърчава когнитивните способности, помага при суха кожа и противодейства на стареенето.
В научната литература се определя като ензимен кофактор, който действа като растежен фактор при растенията и животните.
Участва в активирането и експресията на клетъчни фактори, участващи в регулирането на пътищата на енергийния метаболизъм на тялото – играе роля в ремоделирането на мускулната тъкан към състав, фокусиран предимно върху изгарянето на мазнини и по-малко върху окислението на въглехидратите, което е от особена важност за подобряване на издръжливостта при спортистите.
Процесът е известен като бета-окисление и основният път за производство на енергия от мазнини. Може да повлияе положително и при задържането на азот и увеличаването на мускулната маса и по този начин показва анаболни свойства по отношение на мускулния растеж.
Няма официални данни за това дали предозирането на витамина е опасно при хората, но като се имат предвид ниските количества в храните, възможностите за консумация на големи количества са силно ограничени.
Резултатите от проучванията върху животни не показват никакви възможни странични ефекти. Дефицитът може да се прояви като кожни проблеми, но замаяност и промени в настроението също могат да показват липса, както и анемия и неврологични разстройства Препоръчително е да се извърши медицински преглед, ако имате такива симптоми, за да се идентифицират причините и да се вземат подходящите мерки.
Точните причини за дефицита са неясни към днешна дата и изискват допълнителни изследвания. Роля може да играе и начинът на хранене – хората, следващи вегетарианска диета, изключват животински продукти като месо, млечни продукти и яйца, в които се съдържа добро количество от веществото, и са изложени на повишен риск.
Затова експертите препоръчват осигуряване на балансирано хранене и евентуален прием на добавки. Това обаче трябва да става само след консултация с лекар или диетолог, за да има гаранция, че тялото ни е снабдено с всички необходими хранителни вещества.
Къде да го открием
В храната може да се намери в поредица естествени източници. Пълнозърнестите храни, бобовите растения и карантиите са подходящи за консумиране, ако търсим прием на този витамин.
Ако редовно на трапезата се слагат черен дроб, сърце и бъбреци, ще си осигурим висока концентрация на В14. Други особено добри източници са ферментиралите соеви продукти, зелените соеви зърна, спанакът, рапицата, зеленият чай, зелените чушки, морковите, сладките картофи, магданозът.
Някои плодове – киви, папая, банани, също са богати на веществото. Тук предлагаме примерен план за деня, с помощта на който се осигурява оптимално количество само от хранителни продукти.
♦ Чаша зелен чай
♦ Плодова салата с киви, банан, ябълка, малко ядки и бадемово кисело мляко
♦ Зелена салата с листа спанак, целина, магданоз и варено яйце
♦ Супа от моркови и сладки картофи с кокосово мляко и пилешки дробчета.
