Много млади хора затъват в заеми, които не могат да изплащат, и се стига до принудително събиране на задълженията им. Става въпрос за хора на възраст от 18 до 30 години, обясни пред вестник „Труд“ Сийка Анадолиева от Камара на частните съдебни изпълнители. 120 хил. млади хора са длъжници по изпълнителни дела, заяви тя по време на форум за личните финанси.
Най-често младите хора взимат потребителски кредит за покупка на луксозни стоки, като например скъпи мобилни телефони или компютри, взимат заеми и за почивки и други преживявания. Искат по-висок стандарт от доходите си, обясни Сийка Анадолиева по време на форум, организиран от money.bg. Много често спират да изплащат заема бързо след като го усвоят, правят само 1-3 вноски. След това се стига до съдебно производство и принудително събиране на задълженията.
Има случаи, при които млади хора започват работа и след един-два месеца работодателят им получава съобщение за запор на заплата, заради дълговете им, разказа Петър Джугански, експерт по подбор на кадри.
В тези случаи длъжниците искат да получават заплатата си в брой, или официално да работят на минимална заплата, а останалите пари да получават на ръка, за да не може парите да бъдат запорирани. Но това е незаконно и коректните работодатели не го правят. Но такива млади хора влияят на пазара на труда, защото търсят работа, където да получават заплатата си в брой. Има работодатели, които дават заеми на служители с дългове, но това е обвързано с договор, който не им позволява да напуснат.
Задлъжнялостта е голяма във всички региони на страната, заяви Сийка Анадолиева. В София е най-голям броят на изпълнителните дела, но това съответства на броя на населението. Всеки случай на длъжник е индивидуален и се търсят различни варианти за излизане на длъжника от финансовото блато.
Сийка Анадолиева обясни, че е грешка от страна на длъжниците да се държат сякаш проблем не съществува. Често длъжници отказват да получат документи, които им връчват. Но това води само до увеличение на дълга им. Може да се стигне до дело с особен представител. Ако длъжникът не оказва съдействие, например при продажба на имот, може да се стигне до викане на ключар. Всичко това са допълнителни разходи, които увеличават размера на задължението. Затова Сийка Анадолиева посъветва длъжниците да получават книжата си.
Законът дава възможност да бъде намерено решение на проблемите на длъжниците, така че да не се стигне до разпродажба на имуществото им. Например законът позволява спиране на производството, ако длъжникът внесе 20% от задължението, а след това всеки месец плаща по 10 на сто. Това например може да бъде използвано, ако се стигне до продажба на автомобил на длъжника.
Да поискат разсрочване на задълженията, посъветва хората с борчове Сийка Анадолиева. Търсим балансиран и разумен подход за излизане от ситуацията, обясни тя. Но често длъжници договарят месечни вноски, но след един-два месеца отново спират да ги плащат и пак се стига до принудително събиране. Понякога това е добър вариант за справяне с проблема, защото е по-добре длъжникът да се раздели с част от имуществото си, но да излезе начисто, а не да продължава да трупа дългове.
Студентите масово не знаят какво искат да правят, заяви Петър Джугански. И от там идват проблеми с грешни очаквания по отношение на пазара на труда и заплатата, която могат да получат. Проблем е и, че в семействата често не говорят за пари и младите правят грешки.
Има млади хора, които кандидатстват за работа, но искат заплати, които могат да получат поне след четири години опит. Тези, които предварително проучват ситуацията на пазара, имат по-реалистични очаквания. Например хора, които обработват големи масиви от данни, могат да започнат работа на заплата от 2-3 хил. лв. Едва след като натрупат по-голям опит може да получат заплата над 5 хил. лв.
