Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символ на тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Възприет в християнството от юдеизма като символ на благоразположението и плодовитостта.
В Румъния този великденски сладкиш е популярен под същото име, но с друго произношение – козонак (на румънски: cozonac), докато в Гърция, макар че самата дума „козунак“ е с гръцки произход, този обреден хляб е познат като цуреки (на гръцки: τσουρέκι), което е възприето и в Турция, където се произнася „чорек“ (на турски: çörek). В Русия се нарича кулич. Смята се, че произлиза от Западна и Средна Азия.[
Среща се и под името козинака (хлябът мек като козина).
От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като сладки рула и кифли, а козунакът, освен по Великден може да се намери в търговската мрежа и целогодишно. Консумира се предимно в последния ден на Страстната седмица и в следващите няколко дена около Великден. Обичайно се комбинира със великденски яйца и представлява част от характерните за този празник подаръци и почерпки.
Сходни ястия по начин на направа и функции са обредните хлябове кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец.
В православната религия козунакът и други обредни хлябове се използват за да се ознаменуват Раждането (Коледа или Нова Година) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в деня на св. Сава.