На 1 май Православната църква почита свети пророк Йеремия – един от най-драматичните, но и най-вдъхновяващи образи от Стария завет. Неговият живот е пример за безрезервна вярност към Бога в едно време на духовен упадък и национална катастрофа. Той живял в периода преди разрушаването на Йерусалим и падането на Юдейското царство, и с дълбока болка, но и с пророческа яснота, предупреждавал своя народ за идващите беди.
Йеремия произхождал от свещеническо семейство в град Анатот, близо до Йерусалим. Още от младежка възраст бил призован от Бога да бъде Негов пророк. Той приел това тежко призвание през 627 г. пр. Хр., напълно съзнавайки, че то няма да му донесе слава или признание, а страдание. В обществото, в което живеел, преобладавали морална деградация и религиозна заблуда – и Йеремия се оказал гласът, който не се побоял да изобличи тази действителност.
Пророкът говорел от името на Бога по време на царуването на няколко юдейски царе – от добродетелния цар Йосия до последния владетел, цар Седекия. Той не само критикувал беззаконието, но и предупреждавал за Божието наказание: разрушаването на Храма, падането на Йерусалим, изгнанието във Вавилон. Заради своите слова Йеремия често бил отхвърлян, тормозен и преследван. Цар Йоаким дори заповядал да изгори свитъка с пророчествата му.
Бог поискал от Йеремия да не се жени и да не създава потомство – знак за неговото пълно посвещение. Така той живял в самота, но не престанал да бъде застъпник на народа и същевременно пазител на Божията истина.
След падането на Йерусалим през 586 г. пр. Хр. пророкът останал сред опустошените останки на някога великата столица, а по-късно бил насилствено отведен в Египет. Според църковното предание там той загинал мъченически – убит с камъни от сънародници, които отхвърлили неговите призиви за покаяние.
Макар често наричан „плачещият пророк“ заради тежките пророчества, Йеремия всъщност бил и вестител на надеждата. Именно чрез него Бог разкрил идеята за нов завет – духовен съюз между Бога и човека, който няма да бъде изписан на камък, а в сърцето на вярващия. Думите му „Ще ви дам ново сърце…“ се считат за предвестник на Христовото учение и Новия завет.
В българската народна традиция и православния календар 1 май се свързва не само със светлия спомен за свети пророк Йеремия, но и с множество знаци, които хората тълкували като предвестници за предстоящото лято, реколтата и личното благополучие.
Поличби за времето: каквото е времето на Йеремия, такова ще бъде и лятото
Ако на 1 май е слънчево и топло, се очаква дълго и благодатно лято.
Ако е студено, времето ще остане прохладно до края на май.
Ако духа вятър от югозапад, това се счита за знак за хубаво, меко и спокойно време през летния сезон.
Какво не бива да се прави на този ден:
На този ден хората вярвали, че душевното състояние и действията влияят пряко върху бъдещето. Затова:
Забранено е да се карате, да се изпитват гняв или омраза – смята се, че така привличате нещастие.
Не бива да се тъгува или да се предавате на униние – негативните емоции „замърсяват“ духа и дома.
Да не се губи времето с безсмислени развлечения и мързел – денят изисква смирение и подготвяне за плодотворен период.
Не се сключват бракове или кръщенета, тъй като този ден е отреден за тържествено богослужение и духовно съсредоточаване.
Не се извършват тежки домашни ремонти, особено шумни дейности, които могат да нарушат вътрешния мир на дома.
Какво е благоприятно да се направи на 1 май:
Да се посее и засади – според поверието всичко посадено на този ден ще даде изобилна реколта и ще се хване „с корен и благословение“.
Да се извърши основно почистване в дома – така се изчиства не само пространството, но и се дава път на новото и благодатното.
Да се прекара времето в тишина, молитва, размисъл или с близките – денят е подходящ за вътрешна хармония и духовно презареждане.
Да се даде милостиня или да се направи добро дело – вярва се, че това привлича благословение върху дома и семейството.
Духовен контекст
Тъй като 1 май е ден за почит към свети пророк Йеремия – символ на истина, вяра и вярност към Божията воля – вярващите са насърчавани да прекарат деня в смирение, размисъл и съзнателна грижа за душата. Това е момент не само за засаждане на семена в земята, но и за засаждане на добри мисли, добри намерения и духовна чистота.
