Случвало ли ви се е да забравите име, което е било на върха на езика ви, да загубите ключовете си, след като сте ги прибрали обратно, или да влезете в стая и да нямате представа защо сте го направили? Това чувство на неудовлетвореност е познато на всички.
Защо човек забравя много?
В днешния свят, където всяка секунда сме бомбардирани с безкраен поток от информация – от смартфони, телевизори, компютри и физическото ни обкръжение – изглежда, че мозъкът ни просто не може да побере всичко това.
Според учените, средностатистическият човек „обработва“ около 34 гигабайта информация всеки ден, което е приблизително равно на 11,8 часа консумация на съдържание.
Това е огромен обем и е съвсем естествено човек да забрави по-голямата част от тази информация. Това не е бъг, а необходим механизъм, за да избегнем претоварването на съзнанието си.
„Съществува често срещано погрешно схващане, че мозъкът абсорбира абсолютно всичко около себе си. Всъщност той работи на принципа на икономичността: съхраняване на възможно най-малко данни, извличане на максимална полза от тях“, обяснява д-р Чаран Ранганат, професор по психология и неврология, директор на Лабораторията по динамична памет в Калифорнийския университет.
Той подчертава, че науката за паметта не е свързана със запомнянето на всичко. Напротив, мозъкът ни е „проектиран“ да забравя. Това ни позволява да филтрираме ненужното и да се съсредоточим върху това, което е наистина важно.
И така, ако не сме създадени да запомняме абсолютно всичко, как можем ефективно да запазим информацията, която е значима за нас?
Чаран Ранганат отбелязва: трябва да запомните не повече, а по-добре – тоест, да се концентрирате върху това, което е наистина важно за вас. В допълнение към общите стратегии, д-р Ранганат предлага използването на метода MEDIC за подобряване на качеството на запаметяване.
М – Значение
Този метод е чудесен за запомняне на имена или титли. Идеята е да свържете конкретна дума, която искате да запомните, с друга дума, която вече знаете . Трябва да започнете от собствените си асоциации.
Като пример, ученият обяснява, че името му Харан може да се свърже с подобно звучащото име на гръцкия митологичен герой Харон. Колкото по-силна и уникална е вашата асоциация, толкова по-добре информацията ще се запечата в паметта ви.
E – Грешка
„Добре е да правим грешки“, отбелязва ученият.
Процесът на разбиране на грешката ви помага да запомните по-добре правилния отговор . Например, преди да потърсите непозната дума на чужд език в речник, опитайте се да отгатнете значението ѝ и след това проверете дали съответства на определението в речника.
Ученето от грешките ви активира паметта ви много по-добре, отколкото безсмисленото запаметяване на информация. То създава по-силни невронни връзки.
D – Отличителна черта
Ярко розова лепяща се бележка на претрупано бюро е много по-лесна за намиране от лист бяла хартия. По същия начин работи и с паметта. Ето защо е необходимо да „маркирате“ информацията, която искате да запомните .
За да направите това, обърнете внимание на поне един необичаен или забележим детайл. Например, ако оставяте ключовете си у дома, обърнете внимание на звука, който сте издали, когато сте ги поставили на масата, или на предмета до тях. По този начин споменът за тях ще се запази по-добре в паметта ви.
Аз – Важност
Преди да започнете да учите нещо, разберете защо ви е необходимо .
„Запазваме спомени за събития, които са биологично важни. Когато имаме важно преживяване, се освобождават химикали като допамин, норепинефрин или серотонин, които насърчават пластичността на паметта“, обяснява д-р Ранганат.
Тези невротрансмитери помагат за по-добро закрепване на преживяванията в паметта ви.
„Открихме също, че любопитството има подобен ефект върху паметта. Така че, преди да учите, заинтересувайте се от темата“, добави той.
Вероятно сте забелязали неведнъж, че миризмата на парфюм, който сте използвали преди 10 години, може да ви „пренесе“ в онова време? Сетивата помагат за активирането на паметта. Възползвайте се от това, когато искате да запомните нещо важно.
„Ако се опитвате да си спомните събитие, представете си себе си на това място и във времето : какво сте чувствали, какво сте мислили, гледките и звуците на това място. Тогава ще видите, че паметта възпроизвежда много детайли“, съветва ученият.
Допълнителни съвети за подобряване на паметта:
Използвайте различни канали за възприятие. Колкото повече сетива използвате, когато изучавате информация, толкова по-добре тя ще се съхрани в паметта ви. Четете, слушайте, говорете, пишете, рисувайте .
Например, ако се опитвате да запомните нов език, не просто четете думите, а ги казвайте на глас, слушайте аудио записи, гледайте видеоклипове и дори се опитвайте да пишете кратки фрази. Това създава по-силни невронни връзки.
Повтаряйте с интервали. Много проучвания показват, че интервалното повторение е много по-ефективно от многократното му повторение за кратък период от време.
Вместо да „тъпчете“ всичко наведнъж, връщайте се към информацията през определени интервали – след час, ден, седмица.
Това помага за прехвърлянето на информация от краткосрочната към дългосрочната памет. Използвайте флаш карти или специални приложения за интервално повторение.
Използвайте мнемонични пособия. Мнемониката е изкуството на запомнянето чрез асоциации. Това могат да бъдат акроними, римувани фрази, визуализации или „дворци на паметта“ (метод на локусите).
Например, за да запомните дадена последователност, можете да създадете забавна фраза, в която първите букви на думите съответстват на първите букви на елементите, които трябва да запомните. Колкото по-необичайна и ярка е асоциацията, толкова по-добре.
Обърнете внимание на съня и физическата активност. Качеството на съня ви пряко влияе върху способността на мозъка да консолидира спомените. По време на дълбок сън информацията, получена през деня, се „сортира“ и „архивира“.
Недостатъчният сън може значително да влоши паметта. Също така, редовната физическа активност подобрява кръвообращението в мозъка, насърчавайки по-доброто му функциониране и памет. Здравословният начин на живот е основата за здрава памет.
Паметта не е статично хранилище, а динамичен процес. Тя постоянно се адаптира, филтрира и изхвърля, за да ни позволи да функционираме ефективно в един наситен с данни свят.
Забравянето е естествена част от този процес. Чрез овладяването на метода MEDIC и тези прости стратегии, не само ще можете по-добре да запомните това, което наистина е важно, но и ще намалите стреса от постоянното „информационно претоварване“.