Колосален патагонски кипарис, намиращ се в планините на южно Чили, се очаква скоро да получи официално признание като най-старото дърво на планетата, което може да даде ценни научни сведения за адаптацията към климатичните промени. Известен като „Предтечата“, този патагонски кипарис (Fitzroya cupressoides) се извисява на височина 28 метра и има диаметър 4 метра. Оценява се, че е на около 5000 години, с което надминава известния бор „Метузела“, признат за най-старото дърво на 4850 години, който расте на тайно място в Съединените щати, пишат от fakti.bg.
Антонио Лара, изследовател от чилийския университет Austral и Чилийския център за климатични науки, подчертава изключителната устойчивост на дървото, като отбелязва, че никое друго дърво не е имало възможността да оцелее за толкова дълъг период от време. Въпреки горските пожари и прекомерната експлоатация на дървесината му от хората, патагонският кипарис е оцелял, като здравата му дървесина е била използвана за строителство на сгради и кораби през вековете в Южна Америка.
Още преди да бъде официално признат от рекордите на Гинес, „Предтечата“ привлича туристи, които се отправят на едночасова разходка из гората, характеризираща се с по-млади дървета на 300-400 години. Посетителите с нетърпение се снимат до колосалното дърво, украсено с мъх и лишеи. Популярността на дървото е накарала Националната служба по горите да увеличи броя на горските стражари и да въведе ограничения за посетителите, изискващи предварителна регистрация.
Откриването на Прародителя датира от 1972 г., когато горският рейнджър Анибал Енрикес се натъква на него. Съзнавайки огромната му стойност, той умишлено държи местоположението му скрито от обществеността, както разказва дъщеря му Нанси Енрикес, която също е горски рейнджър. Джонатан Баричивич, внук на Анибал и понастоящем учен в Лабораторията по климатология и околна среда в Париж, си сътрудничи с Антонио Лара през 2020 г., за да извлече проба от дървото, използвайки най-голямата налична машина за ръчно издълбаване на костилки. Въпреки че не успяват да проникнат в сърцевината му, е установено, че пробата е на 2400 години. Използвайки компютърен модел, Баричивич постулира, че истинската възраст на дървото достига 5000 години. Той планира да публикува резултатите си в близко бъдеще.
Смятано за „капсула на времето“, 5000-годишното дърво потенциално съдържа ценна информация за миналото и адаптивността на тези дървета към промените в климата и околната среда. Такива древни дървета се срещат изключително рядко, като по-голямата част от тях са на възраст под 1 000 години, а само няколко надхвърлят границата от 2 000-3 000 години.
Кармен Глория Родригес, доцент по дендрология в Южния университет, сравнява тези дървета с отворени книги, тъй като те могат да разкрият модели на валежи, суша, горски пожари и земетресения. Тези дървета символизират устойчивост и адаптивност и изчезването им би довело до загуба на жизненоважни знания за това как животът се приспособява към планетарните трансформации, предупреждава Баричивич.
Във видеото към статията е показано най-старото дърво на планетата, чиято възраст се оценява на 5000 години.
