Абсурдът „България“: Да съобщиш за 14 нарушения на пътя и да станеш „заложник“ на системата
Всеки шофьор, който редовно пътува по натоварените български магистрали, е ставал свидетел на една и съща дразнеща гледка – колони от автомобили, които в опит да „надхитрят“ трафика, преминават със скорост през аварийната лента. Този акт е не само грубо нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), но и реална опасност за живота, тъй като блокира достъпа на линейки и пожарни при инцидент. Когато обаче един буден гражданин реши да се противопостави на тази практика, той често се сблъсква с неочаквана стена от бюрокрация.
Случаят край Ихтиман: 14 нарушители за броени минути
Историята на Василена Кияра е показателен пример за това колко трудно може да бъде упражняването на граждански контрол в България. Пътувайки към морето, в района на Ихтиман на автомагистрала „Тракия“, тя заснема фрапиращо нарушение: 14 автомобила един след друг преминават през аварийната лента, за да избегнат задръстването.
Вместо просто да се възмути в социалните мрежи, Василена решава да действа официално. Тя се опитва да се свърже с Пътна полиция по телефона, но там никой не вдига. Решена да доведе нещата до край, тя използва Системата за сигурно електронно връчване, за да подаде сигнал, придружен със снимков материал.
Бюрократичният лабиринт: Когато системата те отблъсква
Още в самото начало Василена се сблъсква с технически трудности. Поради големия обем на доказателствата (снимки на всички 14 коли), тя получава указание, че сигналът трябва да бъде разделен и изпратен на няколко части. Това е само първата стъпка от един изключително тромав процес.
Най-абсурдната част от процедурата започва, когато органите на реда се свързват с нея. Оказва се, че за да бъдат съставени актове на нарушителите, Василена трябва да присъства лично в КАТ София-област. И то не веднъж, а за всяко едно от нарушенията поотделно. Любезно ѝ е обяснено, че полицията трябва да се съобрази с графика на нарушителите, което означава, че тя трябва да е „на разположение“ в неопределено време.
Рискът да бъдеш свидетел
Процедурата предвижда, че ако някой от 14-те шофьори реши да обжалва акта си в съда, Василена ще трябва да пътува до съда в Ихтиман като свидетел. Тук законът поставя гражданина в парадоксална ситуация:
- Ако свидетелят не се яви на съдебно заседание, той може да бъде глобен.
- При повторно неявяване, законът предвижда принудително довеждане чрез съдебна охрана.
- В крайна сметка, човекът, подал сигнала, може да понесе по-големи неудобства и финансови загуби от самия нарушител.
Защо гражданската активност е важна въпреки пречките?
Въпреки перспективата за 14 разходки до районното управление или съда, Василена Кияра не оттегля своя сигнал. Нейната мотивация е ясна – желанието за ред и справедливост по българските пътища. Случаят обаче повдига сериозния въпрос за реформа в административните процедури.
Ако държавата иска гражданите да бъдат нейни „очи и уши“ на пътя, тя трябва да осигури лесен, бърз и изцяло дигитален начин за подаване на сигнали, който не наказва свидетеля с губене на време и средства. В противен случай, мнозина биха предпочели да останат безучастни, вместо да влязат в битка с „вятърните мелници“ на институциите.
Случаят с 14-те коли в аварийната лента е лакмус за състоянието на нашето общество и държавност. От една страна имаме наглото незачитане на правилата, а от друга – тромава машина, която сякаш е създадена да демотивира всеки опит за промяна. Изборът на Василена да остане буден гражданин е достоен за уважение, но е крайно време държавата да престане да бъде пречка за тези, които искат да ѝ помогнат да работи по-добре.
