Бюджетът на реалността: Между купуването на рейтинг и икономическата логика – анализ на Владислав Панев

Въведение: Какво се крие зад „бюджета на реалността“?

В политическото пространство на България темата за държавния бюджет винаги е била нажежена, но днес тя придобива нови измерения. С думите на премиера Радев, че това е „бюджетът на реалността“, се поставя началото на един дълбок дебат за това какво всъщност се намира на „масата“ на държавата. В скорошен разговор Владислав Панев от „Демократична България“ разкрива притеснителни тенденции, свързани с баланса между политическия рейтинг и икономическата стабилност на страната.

Рейтинг срещу реформи: Уроците от съседните държави

Владислав Панев подчертава, че опитите да се „купи“ одобрението на избирателите чрез рязко увеличаване на разходите в републиканския бюджет често се оказват илюзорни. Той дава пример с Румъния, където мащабното изливане на средства и увеличението на заплатите в администрацията не спасиха управляващите от загуба на властта. В България разходите в бюджета достигат вече 45% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което е исторически високо ниво.

Капиталовите разходи – рекордни суми или „кухи“ цифри?

Един от най-спорните моменти в новия бюджет е размерът на капиталовите разходи, които достигат рекордните 9,3 милиарда евро. Панев изразява сериозни съмнения относно възможността тези средства да бъдат реално усвоени в рамките на текущата година. За първите пет месеца са похарчени едва 600 милиона, което оставя почти 9 милиарда за останалата част от годината.

• Риск от корупция: Опасенията са, че тези средства могат да бъдат раздадени като аванси за проекти без идейни планове, подобно на случая с магистрала „Хемус“.
• Инфлационен натиск: Огромното търсене на строителни материали и услуги, провокирано от държавните поръчки, неизбежно ще доведе до ръст на цените.
• Липса на капацитет: Въпросът е не само дали има пари, а дали има кой да извърши работата качествено и в срок.

Администрацията и „скритото“ купуване на гласове

Друг акцент в анализа на Панев е увеличението на издръжката на администрацията с 1,5 милиарда лева, което представлява ръст от 35%. При липса на съответната инфлация, този ход се тълкува като опит за осигуряване на лоялност в държавните структури. Според него, именно в тези пера – капиталови разходи и административна издръжка – се крие най-големият потенциал за корупция, тъй като те са по-трудни за проследяване в сравнение с пенсиите или директните заплати.

Битката за 3-процентния дефицит

Целта за бюджетен дефицит от 3% се превърна в „свещен граал“ за българските финансисти. Панев припомня, че подобна цел е имало още през 1996 г. при Жан Виденов, но тя не е била постигната поради банкови фалити и лошо управление. Днес постигането на този дефицит е възможно само при сериозно свиване на разходите за администрация и капиталови проекти, които така или иначе нямат физическа възможност да бъдат изпълнени.

Съдебната реформа и политическите „индулгенции“

Темата за новия Висш съдебен съвет (ВСС) също е на дневен ред. Появиха се сигнали за възможни политически сделки, при които ГЕРБ биха дали „празен чек“ на определени политически сили за номинации в замяна на бъдещо спокойствие. Панев предупреждава, че практиката на „купуване на индулгенции“ чрез държавния бюджет и политическо влияние е дълбоко вкоренена в България, като дава примера с проекта „Турски поток“.

Политически хоризонт: Президентските избори

В края на разговора бе засегната и темата за предстоящите президентски избори. Като потенциално силен кандидат се откроява името на Андрей Гюров. Панев го определя като фигура, способна да стигне до балотаж и да го спечели, но подчертава важността да не се концентрира цялата власт (изпълнителна, законодателна и президентска) в ръцете на една политическа формация.

Бюджетът за 2024 година е огледало на политическите амбиции и икономическите страхове на България. Докато правителството се опитва да балансира между европейските изисквания за дефицит и социалния натиск, рискът от инфлация и неефективно харчене на милиарди остава реален. Решението се крие в прозрачността на капиталовите разходи и реалната административна реформа, които да поставят икономическата логика над политическия рейтинг.