ДБ настоява за отговор от премиера Радев: Как да спрем прикриването на корупция чрез прокурорско бездействие?
Дебатът за съдебната реформа и борбата с корупцията отново излезе на преден план в българската политика, след като премиерът Румен Радев изрази възмущение от прокурорското бездействие, което възпрепятства разкриването на корупционни схеми. В отговор на тези думи, парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ) отправи остър въпрос към министър-председателя, настоявайки за конкретни политически и законодателни решения.
От парламентарната трибуна Атанас Славов от „Демократична България“ (ДБ) попита какво е политическото и законодателно решение, за да не бъде корупцията толкова лесно прикривана чрез прокурорско бездействие. „За нас отговорът е реформа, решителна, включително конституционна. А за вас, господин Радев?“, обърна се той директно към премиера.
Декларацията на ДБ е по повод вчерашните думи на Румен Радев, изречени по време на заседание на Министерския съвет. Пред министрите премиерът коментира, че колкото по-активно работят МВР и службите за разкриване на корупционни схеми, толкова повече прокуратурата възпрепятства работата им.
Атанас Славов изрази позицията на ДБ, питайки дали „премиерът Радев сега ли разбра, че проблемът не е в един лош прокурор, а в модела, в системата на прокуратурата“. Той отбеляза, че Радев с право се възмущава от „разкарвани преписки, поредица от отводи, зависимости и разследване, оставено да затъне“. От „Демократична България“ от години обясняват, че „безконтролната и централизирана прокуратура може не само избирателно да преследва, но избирателно да не разследва“.
Депутатът подчерта, че ключовата разлика сега е, че господин Радев вече не е „страничен наблюдател, нито е само институционален арбитър“. Като премиер той ръководи изпълнителната власт, а като партиен лидер на „Прогресивна България“ има „абсолютно мнозинство в парламента за ограничаване и балансиране на прокурорската власт“, уточни Славов.
По думите на Славов, възмущението от страна на премиера вече не е просто политическа позиция, а „признание за проблем, който мнозинството има силата да реши, дори ако трябва да намери конституционно мнозинство за това“. Той припомни, че „Демократична България“ отдавна предлагат конкретни решения, сред които:
- ограничаване властта на главния прокурор с адекватни механизми за отчетност и контрол;
- независим и балансиран прокурорски съвет или колегия;
- прозрачен избор на ВСС със силна обществена квота;
- реални проверки за почтеност;
- ясни срокове за прокурорските проверки;
- контрол върху бездействието на прокуратурата.
Атанас Славов отбеляза, че „част от тези промени бяха блокирани от Конституционния съд, а други бяха отхвърляни последните два месеца при приемането на промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“.
Според него, прокурорският произвол много често изглежда точно като случая, описан от премиера Радев. Той описва ситуация, при която „преписката пътува между градове и инстанции, прокурорите се отвеждат един след друг, институцията бездейства, а доказателствата и свидетелите остават под натиск“. В декларацията се посочва, че „прокурорският произвол е щит за един и бухалка за друг“.
Като конкретни примери за облагодетелствани от този „щит“ Атанас Славов изброи „одиозното семейство на Нотариуса, Пепи Еврото в съдебната власт и прокуратурата, представителите на модела Пеевски-Борисов“ и „лица, санкционирани по закона „Магнитски“.
Декларацията на ДБ припомня, че „през изминалите почти 10 години във властта позицията на господин Радев по въпроса за съдебната реформа и реформата на прокуратурата често е била колеблива, непоследователна и противоречива“. От формацията цитират случая „Цумгейт“ от април 2017 година, когато „господин Радев беше сезиран по време на провелата се среща с посредничеството на Георги Гербов между главния прокурор Цацаров и Сашо Дончев, с данни за оказван натиск върху последния“. Тогава „реакция не последва от президента Радев, а ВСС твърде удобно и изцяло оневини Цацаров“.
Посочва се също, че в края на 2019 г. „като президент господин Радев инициира дискусия с представители на академичните среди и граждански организации за необходимите конституционни реформи в сферата на правосъдието“, но „публичен резултат от тези консултации не видяхме, само спекулации за съдържанието на подготвения в президентството конституционен проект“.
От формацията напомнят, че „президентът има самостоятелно право на конституционна инициатива, което девет години Румен Радев е отказвал да упражни“. Освен това, в края на 2019 година „президентът е сезиран с искане от професионални граждански организации да не допусне назначаване на главния прокурор Иван Гешев“. Въпреки това, „Гешев обаче беше назначен с указ на държавния глава“.
В заключение от „Демократична България“ заявиха, че „битката срещу модела на завладяната държава в правосъдието се води не с общи популистки изказвания или критични бележки, а всеки ден, с всяко едно решение, с всяко едно назначение, с всяка една инициатива“.
