Министър Шишков: Аванси за пътища без проекти са стрували над 1 млрд. лева, държавата е била в „примка“

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков направи обезпокоителни разкрития относно управлението на средствата за пътна инфраструктура. Той алармира, че държавата е отпускала значителни авансови плащания за строителство на пътища, въпреки липсата на одобрени проекти за тези обекти. Тази практика, според Шишков, е довела до сериозни финансови загуби и е облагодетелствала определени фирми.
Разкрития за пътната инфраструктура и „Автомагистрали“
Иван Шишков обяви в предаването „Тази сутрин“ по bTV, че държавата е предоставяла авансови плащания за изграждане на пътна инфраструктура, при положение че за тези обекти не е имало налични проекти. По повод тези твърдения, БТА припомня, че ден по-рано, на пресконференция, министър Шишков представи детайли относно сключените договори за основни ремонти на автомагистрала „Хемус“, пътния участък Видин – Ботевград, както и за поддръжката на цялата републиканска пътна мрежа в страната.
Периодът между 2019 и 2020 г. беше определен от Иван Шишков като „период на затягането на примката на шията на държавата“. По думите му, тогава държавата е декларирала намерение да развива инфраструктурни обекти, но всъщност е доприбила за развитието на определени фирми. Регионалният министър уточни, че през тези години възлагането на строителство на отделни лотове е ставало без никакво предварително проектиране.
Министърът подчерта, че целта на Държавното дружество „Автомагистрали“ не е да изгражда всички инфраструктурни обекти в България, заобикаляйки процедурите за обществени поръчки. Според него, дружеството разполага с потенциал за извършване на пътни ремонти, но не и за строителство на автомагистрали.
Министър Шишков разясни, че в края на 2018 г. са били сключени договори за строителство на автомагистрала „Хемус“ за участъците от лот 1 до лот 6. Впоследствие, само в рамките на един ден, е било направено предложение, изменена е била заповед и е била предоставена възможност за отпускане на значително по-големи авансови плащания. „Този един ден ни струва повече от 1 млрд. лева“, посочи министър Шишков.
Проблеми по АМ „Хемус“ и път Видин-Монтана
Още при подписването на тези договори и анексите към тях, както и при разписването на средствата, не е имало одобрени проекти или проектна документация, нито пък готовност за стартиране на строителство, освен за лотове 1, 2 и 3, уточни Шишков. Той изрази надежда прокуратурата най-сетне да приключи делото за лот 5 от 2021 г., за да стане ясно къде точно са отишли тези пари. Министърът добави, че към момента не е известно дали средствата са постъпили при фирмите изпълнители. Освен това, регионалният министър напомни за незаконното строителство на лот 4, осъществено още преди да бъде извършено отчуждаването на имота. „На всеки лот на автомагистрала „Хемус“ има нещо специфично и то никога не е добро“, констатира той.
Министър Шишков допълни, че при стартирането на авансовите плащания за лотове 7, 8 и 9 не само липсвали проекти, но дори е трябвало да се променя предвиденото трасе. По негово мнение, средствата са били раздавани с лекота, но без реален ефект – фирмите са получили аванси, но не са в състояние да завършат строежа, докато държавата от своя страна не желае да заплаща многократно поскъпналото строителство. „До лот 6 вече има проекти и разрешения за строеж, но те не строят“, отбеляза регионалният министър. Аналогичен е и моделът на проблемите с пътния участък от Монтана към Видин.
В настоящия момент Иван Шишков подчерта, че усилията са насочени към предотвратяване на обезценяването на вече раздадените средства за строителство. За целта се водят активни разговори с фирмите, които имат сключени договори, с цел да се гарантира стартирането на реални строителни дейности. Министърът увери обществеността, че ще бъде осъществяван строг контрол върху качеството и спазването на сроковете за изпълнение.
Цялостната картина, очертана от министър Шишков, разкрива дълбоки проблеми в управлението на държавните инвестиции в пътна инфраструктура през последните години. Липсата на адекватна проектна подготовка и непрозрачното раздаване на авансови плащания са довели до значителни финансови загуби и забавяне на ключови инфраструктурни проекти, налагайки спешни мерки за оздравяване на сектора.