Народното събрание одобри рамката на Бюджет 2026 с 5,7% дефицит на второ четене
Въпреки ожесточените дебати и множеството отхвърлени предложения от опозицията, Народното събрание прие на второ четене ключови елементи от рамката на държавния бюджет за 2026 година. Гласуването очертава основните финансови параметри на страната за следващия период, включително планирания дефицит и разпределението на средства за различни институции.
Парламентът одобри рамката на държавния бюджет за 2026 г., включваща планираните приходи, разходи и трансфери, както и прогнозирания дефицит от 5,7 %. Решението беше взето със 125 гласа „за“ от народни представители от „Прогресивна България“. Против гласуваха 84 депутати от останалите парламентарни групи, сред които ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Не бяха регистрирани въздържали се.
В хода на заседанието бяха отхвърлени редица предложения, внесени от опозиционните сили, касаещи промени както в приходната, така и в разходната част на законопроекта за държавния бюджет.
Одобрени бюджети на институции и общини
Депутатите дадоха зелена светлина на бюджетите на редица ключови институции, сред които съдебната власт, Народното събрание, администрацията на президента, Министерския съвет, Сметната палата, Конституционния съд и Омбудсмана. Одобрение получиха и бюджетите на отделните министерства, държавни агенции и комисии.
Освен това, бяха приети и финансовите рамки за Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА), както и бюджетите на общините в страната.
Отхвърлени предложения за Украйна и стипендии
Предложението на Ангел Георгиев („Възраждане“) да не се предоставят 17 млн. евро за Украйна от бюджета на Министерството на външните работи, а средствата да се насочат към българските общности в чужбина, не беше прието. Депутатът подчерта, че „да не бъде давана нито стотинка за Украйна“, позовавайки се на предишно изказване на президента Румен Радев.
Ангел Георгиев от „Възраждане“ остро разкритикува заложените 17 млн. евро за Украйна в бюджета, противопоставяйки ги на липсата на средства за българските пенсионери и майки. Той напомни на „Прогресивна България“ за изявлението на Румен Радев от преди няколко седмици, че тази година няма да бъдат предоставяни пари на Украйна. След коментара си, Георгиев поиска прегласуване, но и то не промени резултата – предложението отново беше отхвърлено.
Предложенията на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за допълнителни средства, целящи увеличение на ученическите стипендии, също не получиха подкрепа. Трите политически формации призоваха за актуализация на минималния размер на стипендиите, който е 21 лева (или 10 евро) и е определен през далечната 1999 година.
Друго отхвърлено предложение, което не беше прието дори и след прегласуване, дойде от Румен Миланов („Прогресивна България“) и група народни представители от различни парламентарни групи. То предвиждаше увеличаване на бюджета на Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО) с над 2 млн. евро. Средствата бяха нужни за следгаранционна поддръжка на оперативна техника, доставка на нова такава, осигуряване с технически средства и основен ремонт на административния комплекс от сгради на ДАТО в София.
Към момента депутатите продължават работа по гласуването на второ четене на останалите текстове от законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. В пленарната зала присъства вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
В крайна сметка, рамката на държавния бюджет за 2026 г., включително планирания 5,7% дефицит, получи парламентарно одобрение на второ четене. Въпреки това, сериозните разногласия по ключови разходни пера и социални политики остават актуални, отразявайки политическото напрежение в Народното събрание.
