Отпадъците се превръщат в проблем: Карамфилова предупреди за изчерпания капацитет на депата
Критичен недостиг на капацитет в депата за отпадъци в България: Министър Карамфилова предупреждава за криза
СОФИЯ — Екологичната ситуация в България достига критична точка, тъй като капацитетът на съществуващите депа за отпадъци в страната е почти напълно изчерпан. Това алармира по време на парламентарен контрол министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова. Ситуацията изисква незабавни действия от страна на местните власти и държавната администрация, за да се избегне мащабна криза с боклука.
Докато средното ниво на рециклиране в Европейския съюз е около 48%, в България този процент е едва 17%. Това огромно изоставане превръща страната ни в една от най-зависимите от депонирането в целия съюз.
Изчерпан капацитет и спешна нужда от нови решения
Според анализите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), свръхдепонирането се е превърнало в основна практика у нас, което е довело до запълване на обемите на регионалните депа много по-бързо от предвиденото. Министър Карамфилова подчерта, че общините са изправени пред сериозни предизвикателства при управлението на ежедневните потоци от отпадъци.
Като временна мярка за справяне с натрупаните количества, министърът предложи изграждането на временни площадки за съхранение. Тези съоръжения трябва да поемат излишъка, докато бъдат реализирани дългосрочни проекти за разширяване на клетките или внедряване на нови технологии за преработка.
Защо България изостава в рециклирането?
Проблемът с отпадъците не е само в липсата на място, но и в неефективната система за разделно събиране. Едва малка част от битовите отпадъци преминават през инсталации за сепариране и оползотворяване. В България все още доминира линейният модел „вземи, направи, изхвърли“, вместо принципите на кръговата икономика.
„Идеята за изграждане на такива площадки наистина е едно добро решение, което да даде възможност да се справим най-сетне с количествата депонирани отпадъци,“ посочи Карамфилова, цитирана от БНР.
Основни фактори за кризата:
- Липса на инвестиции в модерни заводи за механично-биологично третиране.
- Ниско обществено участие в процесите на разделно събиране на пластмаса, хартия и стъкло.
- Остаряла инфраструктура в много от по-малките общини, които не разполагат с ресурс за нови клетки.
Предизвикателства пред местната власт
Местните власти са поставени под огромен натиск, тъй като те носят пряката отговорност за управлението на отпадъците. Липсата на място в депата означава по-дълги транспортни разстояния до съседни региони, което неминуемо води до повишаване на такса „битови отпадъци“ за крайните потребители.
МОСВ апелира за по-тясно сътрудничество между държавата и общините за ускоряване на процедурите по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда) за нови инвестиционни предложения в сектора.
България е под заплаха от наказателни процедури от страна на Европейската комисия, ако не постигне заложените цели за ограничаване на количеството депонирани отпадъци до 10% до 2035 година.
Заключение
Ситуацията с капацитета на депата в България изисква радикална промяна в начина, по който обществото и институциите възприемат отпадъците. От ключово значение за излизане от кризата са следните стъпки:
- Спешно изграждане на временни площадки за съхранение, за да се предотврати екологична катастрофа.
- Драстично увеличаване на процента на рециклиране (от 17% към средноевропейските 48%).
- Инвестиции в технологии за оползотворяване на отпадъците като ресурс, а не просто като боклук за закопаване.
- Активна комуникация с гражданите за насърчаване на разделното събиране.
България вече няма време за отлагане – капацитетът на земята да поема нашите отпадъци е на изчерпване и решенията трябва да бъдат приложени днес.
