Парламентарна комисия одобри промени в закона за дейностите с нефт и нефтопродукти за гарантиране на енергийната сигурност

Народното събрание предприема важни стъпки за укрепване на енергийната сигурност на страната. Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия към Народното събрание подкрепи на първо четене законопроект, който предвижда изменения в регулацията на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. Тези промени стават наложителни след решение на Конституционния съд, което засяга института на особения търговски управител.

Законопроектът, иницииран от народния представител Даниел Парушев и група колеги на 24 юли 2026 г., получи одобрение на първо четене от Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия към Народното събрание. Той цели изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Гласуването показа значителна подкрепа: 13 депутати гласуваха „за“, петима се „въздържаха“, а никой не беше „против“ предложените изменения.

Както обясни вносителят Даниел Парушев от „Прогресивна България“ пред парламентаристите, необходимостта от тези законодателни корекции е пряк резултат от Решение №12 на Конституционния съд от 2026 г. С него бяха отменени ключови разпоредби, касаещи института на особения търговски управител.

Той припомни, че със свое решение от 3 юни 2026 г. Министерският съвет вече беше назначил особен търговски управител на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“, които търгуват с енергийни продукти. С влизането в сила на решението на Конституционния съд обаче, този правен механизъм ще изгуби своето основание.

Парушев подчерта стратегическото значение на тези две компании за България. „Лукойл Ейвиейшън България“ държи 85,81 процента пазарен дял в наземното зареждане с авиационно гориво, обслужвайки предимно летищата в София и Бургас. От своя страна, „Лукойл България Бункер“ е ключов фактор за бункероването на кораби в пристанищата Варна и Бургас, както и по река Дунав.

Поради тази причина, според вносителя, тези обекти са от критично значение за националната сигурност. Законопроектът предлага разширяване на обхвата на чл. 25а от закона, за да включи и търговските дейности с нефт и нефтопродукти, извършвани от оператори на такива стратегически съоръжения.

Основната цел на законопроекта е да предостави на държавата механизъм за прилагане на временни мерки, които да гарантират обществения интерес и енергийната сигурност. Освен това, той цели да запази възможността за ефективен надзор над лицата, експлоатиращи обекти, класифицирани като част от критичната инфраструктура.

Според Парушев, предложените изменения ще доведат до по-всеобхватна и унифицирана правна уредба, обединявайки всички ключови дейности по веригата на доставка и реализация на нефт и нефтени продукти под единен правен режим. Той уточни, че реализацията на новите разпоредби няма да изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет и че законопроектът не е свързан с транспонирането на европейско законодателство.

В хода на дискусията, Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази разбиране за необходимостта от промените. Въпреки това, той повдигна въпроса дали са предвидени адекватни гаранции, за да се избегне назначаването на особен търговски управител в прекалено широк спектър от ситуации. Според Димитров е от съществено значение да не се допуска прекомерно разширяване на правомощията на държавата.

В отговор на тези притеснения, Павлина Колева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, увери, че опасенията за необосновано широко прилагане на разпоредбите са безпочвени. Тя поясни, че разпоредбата на чл. 25а се отнася строго до обекти от критичната инфраструктура, които са изрично дефинирани като стратегически за националната сигурност и са изброени в Постановление № 181 на Министерския съвет от 2009 г.

Колева акцентира, че не всяка компания, занимаваща се с търговия на нефт и нефтопродукти, ще бъде обхваната от новия закон. За да бъде приложена тази разпоредба, съответното дружество трябва да оперира със стратегически обект, част от критичната инфраструктура, което изключва възможността за неоправдано разширяване на приложното поле на закона.

Мартин Димитров засегна и въпроса за предстоящото изтичане на дерогацията, свързана със санкциите срещу Русия. Той припомни, че по време на предходно изслушване икономическият министър е уверил, че се предприемат всички мерки за нейното удължаване. Въпреки това, Димитров изрази опасения, че от думите на министъра е проличало, че британските власти са повдигнали въпроси относно срещи между българското правителство и „Литаско“, което е усложнило процедурата. С оглед на оставащите около две седмици до края на дерогацията, той попита дали към момента има реални основания за очакване на нейното удължаване.

Павлина Колева отговори, че Министерството на икономиката е предприело всички нужни действия, изпращайки официално искане до британските власти за удължаване на дерогацията. Тя допълни, че в момента се очаква техният отговор и при необходимост ще бъде предоставена допълнителна, по-детайлна информация.

В обобщение, парламентарната комисия предприе решителни стъпки за актуализиране на правната рамка, касаеща търговията с нефт и нефтопродукти, в отговор на решение на Конституционния съд. Целта е да се гарантира енергийната сигурност и държавният надзор над стратегически обекти, като същевременно се водят дискусии относно обхвата на новите разпоредби и международните аспекти, свързани с дерогацията за руски петрол.