ССИ: Бюджет 2026 признава фискалните реалности, но консолидацията остава недостатъчна
Икономическата стабилност и фискалната дисциплина на страната са поставени под лупа в контекста на новите бюджетни планове за следващите години. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) представи официално становище относно проекта за държавен бюджет за 2026 г., в което анализира готовността на държавата за реални реформи.
Позитивни стъпки и сериозни резерви
От организацията посочват, че макар проектозаконът да отчита действителното фискално състояние на България и да декларира стремеж към консолидация, предложените темпове не са достатъчно амбициозни. ССИ подкрепя запазването на настоящия данъчно-осигурителен модел, усилията срещу сивата икономика и прекратяването на автоматичните механизми за индексация на заплатите. Положително се оценяват и намеренията за хоризонтално орязване на разходите за персонал, както и въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители.
От друга страна, бизнес организацията изразява несъгласие с няколко ключови точки:
- Повишаването на осигурителните доходи в средата на годината;
- Продължаващите компенсации за небитовите потребители на електроенергия;
- Закупуването на военна техника, което не носи значим икономически ефект за националното стопанство.
Дефицитът като таван, а не като цел
Според ССИ бюджетът за 2026 г. трябва да бъде обвързан с ясен ангажимент за 2027 г., включващ дълбока разходна реформа и административна оптимизация. Организацията настоява за реформа в ТЕЛК/НЕЛК и по-ускорено връщане към устойчиви бюджетни салда. В становището се подчертава, че дефицит от 3% от БВП не бива да се счита за нормално състояние при икономически растеж, а трябва да бъде единствено максимално допустима горна граница.
Очаква се държавният дълг да се увеличи от 31,4 млрд. лева (27,1% от БВП) в края на 2025 г. до 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) до края на 2028 г.
Рискове при обслужването на дълга
Сериозна тревога буди траекторията на лихвените разходи. Те нарастват от 737 млн. евро през 2025 г. до 1,059 млрд. евро през 2026 г., като се предвижда да достигнат 1,785 млрд. евро през 2028 г. (3,3% от приходите по консолидираната фискална програма).
Устойчивият ръст на тези плащания при висок дефицит ще ограничи възможностите за гъвкави разходни решения в бъдеще. Ако тенденцията се запази, обслужването на заемите ще отнема все по-голям ресурс, който иначе би могъл да се насочи към образование, здравеопазване, инфраструктура и важни инвестиции, предупреждават от ССИ.
Съюзът за стопанска инициатива настоява за по-решителни реформи и по-бързо свиване на дефицита, за да се избегне рискът лихвените плащания по дълга да изземат средствата, необходими за развитието на ключови обществени сфери и националната инфраструктура.
