Утре, 31 август е църковен празник! Носителите на 2 прекрасни български имена имат повод да почерпят

На 31 август Българската православна църква почита няколко важни събития и личности, сред които е празникът, свързан с Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица. Освен това на тази дата имен ден отбелязват всички, носещи имената Гена и Гено.

Името Гена произлиза от гръцкия език и означава „родена“ или „произлязла“. На 31 август се почитат също свещеномъченик Киприан Картагенски и св. Генадий Константинополски.

Според преданието, след Успението на Пресвета Богородица, нейният пояс бил поверен на апостол Тома. През вековете той се предавал между вярващите, като символ на духовна закрила. През V век, при управлението на император Аркадий – син на Теодосий Велики – честният пояс бил пренесен от Йерусалим в Константинопол и положен във Влахернския храм „Св. Богородица“.

Особено известен е случаят от X век, когато византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, получила изцеление от тежка душевна болест именно след полагането на пояса върху нея. Според разказите, самият патриарх прострял пояса над императрицата и тя веднага оздравяла. В знак на благодарност към Божията майка бил установен празникът „Полагане честния пояс на Пресвета Богородица“, който Църквата отбелязва на този ден.

В народните вярвания денят е свързван със закрила и здраве, тъй като поясът на Божията майка символизира опазване от злини. – Смята се, че жените, които имат трудности със зачеването или със здравето си, могат да отправят молитва на този ден за подкрепа и изцеление. – В някои краища на България съществува традиция на този ден да не се вършат тежки женски домакински дейности – като пране и шиене – за да бъде домът в мир и благополучие. – Вярвало се е, че ако времето на 31 август е слънчево и ясно, предстоящата есен ще бъде топла и плодородна. – Молитвите, отправени на този ден, според народната вяра, имат особена сила и бързо стигат до Пресвета Богородица.

На следващия ден, 1 септември, православните християни честват Симеоновден – празник в чест на свети Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. С него започва и новата църковна година. Имен ден празнуват Симеон, Симона, Симеона, Симо, Сима, Симан, Симон, Мона и Марта.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. В стремежа си към духовна чистота и откъсване от светската суета, той построил висока каменна колона и заживял на върха ѝ в тясна килия. Затова получил прозвището Стълпник. Според преданието, той починал на 103-годишна възраст.

Симеоновден е свързан с множество народни традиции и вярвания. У нас празникът е известен с имената „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“ и „Летен полазник“. Това е начало на земеделската година – започват есенната оран и сеитба, както и събирането на орехи.

Съществуват редица обичаи. В навечерието на празника стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В тях се поставят символични предмети – босилек, червен конец с нанизани чушки, плодове, орехи и сребърни монети. На самия ден се месят питки, с които се захранват воловете и биволите. Орачите и сеячите украсяват каруците и добитъка с цветя и китки, а домакините ръсят около тях пепел за плодородие. В някои региони се коли петел за курбан на свети Симеон. На нивата първата бразда се полива със символични жертвени дарове – питка и кости от варена кокошка.

Симеоновден е натоварен и с множество поверия. На този ден не се дава нищо назаем и не се изнася от дома, за да не излезе берекетът. Забранено е да се пере и простира, за да не останат празни житните класове. Вярва се още, че ако първият гост в дома е добър и заможен, годината ще бъде благополучна. По пътя към нивата орачите гледат кого ще срещнат – среща с бременна жена или човек с пълни ръце предвещава изобилна реколта. Съществува и поверие, че ако на Симеоновден времето е топло и слънчево, същото ще се повтори и през януари.

Така последният ден на август и първият ден на септември в народния и църковния календар носят богато съдържание от вяра, традиции и надежда за плодородие и здраве.